Религия ли е йога?

„Кои са източниците на йога? Има ли Предание в йога, подобно на Православното християнство и каква е ролята на личният опит, отношенията учител – ученик? Може ли православния християнин да практикува йога?  Каква е целта на йога? Ако е самадхи и махасамадхи, не се ли разтваря „аз“-ът в бога. Не изчезва ли личността и не се ли превръща в енергия?“

На тези и на още въпроси, зададени от богослова Дарин Алексиев, преподавател в Софийската духовна академия, отговарят авторите:

Тъй като подтекстът на по-голямата част от въпросите е свързан с това доколко йога е религия, ще започнем именно с този проблем.

Под йога разбираме сбор от различни (в много случаи противоречащи си) традиции в рамките на хиндуистката култура. Крайна цел на всички тях е прекратяване на цикличното съществуване (самсара, т.е. преражданията) и оттам спиране на страданието – момент, който се обозначава като мокша (освобождение). В този смисъл оригиналните йога традиции, разгледани в контекста си, няма как да избегнат етикета „религия“. По-долу ще скицирам основните от тях.

Трябва да се има предвид, че хиндуизмът не е единна религия в западния смисъл на думата и в него никога не е имало примерно аналог на църковните събори, които да отсъдят кое е канонично и кое не. Той е по-скоро цяла култура; събирателно понятие за всички религиозни вярвания и практики, появили се на индийския субконтинент (разбира се с някои изключения, които съзнателно се разграничават от Ведите – като будизма и джайнизма). В него могат да се открият всякакви течения – монистични, дуалистични или плуралистични по своята метафизична насоченост; аскетични или хедонистични като практика; с един бог, с много богове, дори без богове…

Йога в Бхагавад гита

В Бхагавад Гита, сегмент от епоса Махабхарата, написан (по-точно добил окончателния си вид) към IV в. пр. Хр., под йога се разбират различни подходи за постигане на горепосочените цели, за които се твърди, че са предадени от бог Кришна на неговия ученик Арджуна непосредствено преди битката при Курукшетра. Това са джнана йога (път на знанието), карма йога (път на безкористния труд) и бхакти йога (път на любовта към бога – в случая Кришна). Това са три от четирите вида йога. А кой е четвъртия? Отговорът е …

Раджа йога

Класическата йога е описана от Патанджали в съчинението „Йога сутра“ някъде между II-V в. Нейните изходни постулати и крайни цели са почерпени от хиндуистката философска система санкхя. Според санкхя имаме ясно разграничение между материя (пракрити) и дух (пуруша), което обаче се е размило в хода на еволюцията, което пък от своя страна води до прераждания и страдания. Според Патанджали първоначалното положение може да се възвърне с практикуване на медитация, в което е и предмета на класическата йога (изолиране на пуруша в себе си = прекратяване на преражданията = прекратяване на страданията).

В Йога сутра намираме и много заемки от будизма и джайнизма. Дори бихме могли да разгледаме класическата йога като хиндуисткия отговор на будистките медитативно-ориентирани учения (примерно „Саттипатхана сутта“). На места има противоречиви и сякаш изкуствено съшити пасажи, поради което някои изследователи се съмняват, че текста е написан от един автор (Бхагавад Гита със сигурност не е).

Веданта йога

През VIII в. се появява най-влиятелния хиндуистки философ, Шанкара, който категорично отрича дуализма на самкхя и йога, давайки път на безкомпромистния монизъм – адвайта веданта (недуалистичната веданта). Според него човешкото индивидуално съзнание (атман) и всемирното съзнание (брахман) са тъждествени и това е единствената реалност, а светът на многообразието, който наблюдаваме всеки ден представлява своеобразна илюзия (мая).

От този момент нататък, повечето интерпретации на йога се придържат към това виждане, макар, че то на практика е диаметрално противоположно на философията на Патанджали, където йога е „обособяване“, а не „съединение“, при това светът си е съвсем реален.

За пълнота ще спомена и другите основни разновидности на веданта, появили се през следващите векове:

• Адвайта веданта на Шанкара: Атман е идентичен с Брахман;
• Вишишта веданта, Рамануджа: Атманите са части от Брахман;
• Двайта веданта на Мадхва: Атманите са различни от Брахман, но и са подобни на него (като искри от огъня). Това е платформата на популярното през 60-те и 70-те години „Общество за Кришна съзнание.“

Между другото, дори в адвайта веданта не е правилно да се говори за съединение на атман и брахман, а по-скоро за осъзнаване, че те са едно и също. Обикновено се прави илюстрация с въже, което човек по погрешка е взел за змия и се е уплашил, но после е видял, че това всъщност е обикновено въже. Змията представлява илюзорния свят, въжето – реалността, брахман. Очевидно след „просветлението“ нямаме съединение на въжето със змията, а само осъзнаване, че змията не е истинска.

Съединение обаче имаме в тантризма.

Тантризъм и хата йога

Тантризмът е мозайка от практики и течения в индуизма и будизма, избуяли през Средновековието, от VIII в. нататък. Повечето от тях разглеждат човешкото тяло като микрокосмос, който по специален (достъпен само за езотериците) начин се явява съответствие на макрокосмоса. Оттам и идеята за съединение на макрокосмоса и микрокосмоса, на мъжкото и женското (изключително почитано от тантристите) начало и т.н.

За разлика от веданта, която е приоритет на най-образованата каста (брахманите), тантризмът се разглежда като “по-народна“ форма на религиозност, поради което и някои негови превъплъщения стигат до определени крайности. Обикновено авторите на тантристки съчинения не са били добре запознати с ортодоксалните философски системи и често ги смесват както една с друга, така и с допълнителни езотерични, магически и лечителски практики, до които са имали достъп. Брахманите общо взето са гледали снизходително на тантризма (така е и до днес).

Централно място в тантризма заема представата за могъщата сила Кундалини, която спи в основата на гръбначния стълб и след като бъде събудена чрез специални техники започва да се изкачва по чакрите, за да достигне го разположената в темето сахасрара чакра (събитие равнозначно на мокша = прекратяване на страданията и т.н.).

В лоното на тантризма възниква и хатха йога. Тя се състои от различни пози, дихателни упражнения, очистителни техники, лечителски практики и т.н. Нейните стандартни компендиуми са „Хатха йога прадипика“ (ок. XIV в.), „Гхеранда самхита“ и по-късната „Шива самхита“.

В днешно време интересуващите се от йога често „сплескват“ всички тези появили се в различни епохи разновидности на йога в подвеждащата представата за единна система и се учудват, когато им се каже примерно, че кундалини и чакрите се появяват чак през Средновековието – за тях няма нито дума в Гита, сутрите или коментарите на Шанкара. Мнозина също така не подозират, че в класическата йога изобщо не става дума за брахман и мая. Там впрочем липсват и асани – при Патанджали асаната е просто удобна седяща поза за медитация (сидхасана, падмасана – лотос или друга).

Въпрос: Може ли християнин да практикува йога?

Ще Ви отговоря честно, от позициите на човек, който разглежда себе си в традициите на европейския секуларен хуманизъм.

Очевидно е, че един християнин не би могъл да приеме никоя от гореизложените исторически автентични форми на йога. Като започнем от изходните метафизически положения и стигнем го техните цели, християнството и индуизма имат твърде много различия, за да бъдат съвместени (далеч повече, отколкото с родствените юдаизъм и ислям). Някои йога любители се опитват да го направят, но обикновено опитите им издават сериозни пропуски в познанията както по едната, така и по другата религия.

Тук обаче ще направя едно разграничение. Това, което днес се практикува в йога клубовете най-често се състои от набор асани, дихателни и релаксиращи техники, които спокойно могат (и трябва) да бъдат разграничени от религиозната среда, в която са възникнали. Те подлежат на медицински и научни изследвания, които недвусмислено доказват ползи по отношение поддържането на добра физическа форма и справянето със стреса. Всъщност съвременните йога методики и комплекси се появяват едва в началото на XX в. като индийски отговор на набиращото скорост на запад увлечение по спортни и физкултурни занимания.

Да отречеш упражняването на сарвангасана (свещ) само защото някой езотерик през Средновековито е споменал тази поза в трактата си е все едно да отречеш половината олимпийски спортове на основание, че са възникнали в Древна Гърция като начин да се отдаде дължимото на тогавашните богове. Разбира се, че можеш да практикуваш бягане и скачане, без да почиташ Херкулес; да практикуваш у-шу и таекуондо без да си будист или даоист; да правиш йога асани и релаксации без да вярваш в Кришна, пуруша/пракрити, брахман/мая и т.н.

Така че отговорът накратко е: християнинът не може да практикува йога като религиозно-философска система, но може да прави йога упражнения като система от практики за себереализация. В този смисъл за БПЦ (и изобщо религиозните деноминации) може би е стратегически по-удачно вместо да тръгва с рогата напред срещу йогата, просто да направи това разграничение и да насърчи своите последователи да изискват от йога инструкторите занимания, в които не са намесени религиозни и окултни елементи. Още като влезе в залата, един християнин (или евреин, мюсюлманин, атеист и т.н.) има правото да попита дали предлаганата йога е строго секуларна или има религиозни моменти, пеене на имена на индийски богове, кундалински истории и т.н.

Разбира се, няма пречка за това йогата да е и религиозно-обагрена. Живеем в свободна страна и всеки има право да практикува всяка религия, включително индуизъм. Но и посетителите на йога клубове имат правото да следват своя мироглед и да стоят настрана в случай, че нещо не им допада или противоречи на вижданията им. Ако обаче, повечето практикуващи открито заявяват претенции в залата да няма религия, да няма окултизъм и псевдонаука, редно е инструкторите да се научат да спазват определени секуларни рамки или най-малкото да обособят онова, което излиза извън тези рамки в отделни специализирани занятия.

От друга страна, ако едно момиче, което е тръгнало на йога като алтернатива на бягането, просто за да отслабне и да си поддържа формата вижда положителното влияние на упражненията върху себе си – ако на това момиче му кажете че изцяло трябва да зареже йогата, че едва ли не върши грях, ще постигнете обратен ефект. Разбира се, това е моето лично мнение, споделям го като външен наблюдател.

Въпрос: Кои са източниците на йога? Има ли Предание в йога, подобно в Православното християнство и ролята на личният опит учител ученик? Необходим ли е учител – гуро, за постигане целите в йога?

Както стана ясно, писмените източници са „Бхагавад Гита“, „Йога сутра“, някои Упанишади, „Хатха йога прадипика“ и т.н. Традиционно се смята, че учителят е абсолютно необходим, макар че в литературата има описани случаи на йоги, които са постигнали резултати без гуру.

 Въпрос: След като йога е дадената от Кришна на Арджуна, не следва ли, че е религиозно учение?

Да, особено за тази йога, която визирате (изложената в Гита).

Въпрос: Кои са боговете в йога?

Класическата йога се базира на философията Санкхя. В самкхя интересното е, че няма богове – има само дух и материя, чието взаимодействие стартира еволюция, продуцираща света на многообразието. Патанджали обаче признава съществуването на бог (Ишвара, наречен обаче не с определено име, а „Висша реалност“, което бихме казали  за всеки един бог в монотеистичните религии), респективно извежда почитането му като възможен път към самадхи. Въпреки това мястото на Ишвара в Йога сутра остава неясно и донякъде противоречиво.

 Въпрос: Каква е целта на йога? Ако е самадхи и махасамадхи, не се ли разтравя „аз“-ът в бога. Не изчезва ли личността и не се ли превръща в енергия?

В класическата йога не се разтваря, а се изолира от материята. Богът (Ишвара) е „особен вид“ (именно така е определен в сутрите) пуруша, който е отделен от останалите пуруши, както и те са отделени една от друга.

 Въпрос: Ако е надрелигиозна – то тогава как се постига познанието за добро и зло (нормативно-оценъчни религиозни философски категории)? Ако например канибал практикува йога , може ли да очакваме сам да се промени и априори да мислим, че ще открие разликата между добро и зло?

Йога препоръчва вегетарианска диета, така че канибалът ще трябва промени хранителните си навици. Това бе шега, разбира се. Сериозният отговор е, че класическата йога се състои от осем степени и първата от тях (яма) е посветена изцяло на моралните предписания. Първото и най-важно от тях е ахимса – ненавреждане на други човешки (и не само) същества.

Въпрос: Какво е кундалини ? Кундали средство за самадхи ли е?

Вж. по-горе.

Въпрос: Авторитет ли е крия йога, както е раджа и хата йога например?

Зависи за коя крия йога става дума. В Йога сутра под крия йога се разбира съчетанието от себедисциплина (тапас), себеизучаване (свадхяя) и почитане на Ишвара (Ишвара пранидхана). Но исторически това никога не е било отделна йога система.

В днешно време популярен и в България лектор нарича своята доктрина крия йога, настоявайки че я е получил по генетичен път от прадядо си Лахири Махасая, който пък я бил получил от постигналия безсмъртие махааватар Бабаджи. Бабаджи и Махасая стават известни на запад благодарение на Парамаханса Йогананда и неговата фантасмагорична „Автобиография на един йогин“. Много последователи на йога, включително и у нас, гледат на подобни истории с удивителна безкритичност.

В интерес на истината, предлаганите практики от Крия йога, наречени „крии“ са един добър пред-медитативен подход, но е добре да се навлиза в тях много постепенно и внимателно. Причината е, че медитацията, подобно на физическите асани, също има противопоказания (не е добра за всички). Освен това, в самата Хата йога има достатъчно инструменти за навлизане в медитация като пранаяма, визуализация, пред-медитативни пози и други. Важно е да се отбележи, че методите на Хата йога са подробно изучавани от медици, психолози и други, тъй като този вид йога за разлика от Крия,  се практикува в западните,  християнски страни вече повече от век, а противопоказания и нежелани ефекти не са описани.

Въпрос: Кое е лошото или вредното в йога и кое е предимството?

Ако гледаме на йога по предложения по-горе модерен начин, то опасностите са сходни с тези при други видове физическа активност – възможност за травми, вследствие неподготвеност или неправилно изпълнение и т.н.

Изключителна е роля на йога в навлизането в Медитация и вагусова стимулация (Нервус вагус). https://lotos4ever.com/taynata-na-yoga-e-razkrita-igra-s-vagus/

Ползите от нея за физическото и ментално здраве са изследвани в детайли от медици и биолози. Медитацията вече надскочи границите на йога залата и бе „осиновена“ от медици, психолози, педагози и социални работници. Защо? Защото работи. Съгласете се, че ако разговора и  анализа на проблема, биха дали резултат, то тогава нямаше да има нито един наркоман, нито един алкохолик и нито един агресор (домашно насилие, например). Медитацията е тази, която създава „пауза“ в ума, чрез която е възможно да се коригира гневната реакция,  да се овладее страха, стреса, зависимостта, все фактори, главни двигатели на проблемно и неприемливо поведение.

На ментално ниво вредата от йога се крие в твърде голямата вероятност да попаднете на инструктор, който облъчва с всевъзможни митологични, окултни и конспиративни безумия.

Друга, сходна на горната опасност е, че практикуващите много лесно започват да гледат на инструктора си като на „гуру“ (често той самия насърчава това), приемайки безкритично тезите му. По този начин учителят става своего рода по-висше същество, проводник на Светлината, дори в някои случаи му се приписват (или си приписва) чудодейни и лечителски способности. Най-печалното е, че понякога натовареният с подобни претенции инструктор, като ценностна система и интелект е на нивото на 16-годишен скинар.

Автори: Димитър Пройнов, философ и Дамян Василев, йога преподавател.

https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-200-chasa-cyt200/

https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-300-chasa-cyt300/