На учителя с любов

Днес на 26 май 2019 година, на 87 години пое към Безкрая многоуважавания и обичан от всички Венцислав Евтимов, един от първоучителите по йога в нашата страна. Светла му памет и мир на духа му!  Той ни показа пътя на  йога като път към здраве, осъзнаване, духовност и доброта. Научи цяло едно поколение на воля, усърдие, постоянство и дълбочина.

Учителят е роден е на 10.10.1932 година във Варна. Ето няколко кратни автобиографични данни за него:

„Йога ми даде нещо, което нямах – здраве“, така учителят Венцислав Евтимов обобщава начина на живот, който е възприел за свой преди повече от 40 години. На 74-годишна възраст той е енергичен и зареден с ентусиазъм да преподава наученото за тази философия през годините. И сега събира верните си съмишленици и ученици в Националната спортна академия всяка събота, за да правят заедно асаните (йогийските пози), да говорят за живота и за йога.

Венцеслав Евтимов е роден във Варна. Завършва гимназия, след това продължава обучението си в София, специалност електроинженерство, заради любовта си към математиката. По време на следването се жени и му се ражда дъщеря. „Първоначално работих като стажант-инженер край Батак и Пещера. Рискувах обаче да стана алкохолик, защото за да ти вършат работа помаците, които издигаха електростълбовете в тези райони, трябваше да се сближа с тях, а те настояваха да пием след работа. Направих си сметката, че това не е за мен. Продължих с работа като охрана в един завод. За щастие обаче успях да си намеря работа като преподавател в техническо училище и след една година продължих в техникума „Киров“.
От малък все бях болнав, на 2 годинки се разболях от детска холера, което повлия на здравето ми занапред“, разказва учителят. Когато е на 30 години болестите стават все повече и повече. Не е за вярване, че жилавият учител, който сега е 60 килограма, тогава е бил 107 кг. Намират му язва на дванадесетопръстника, с разширени вени, откриват му и тумор в главата, има постоянно главоболие, с повръщане, проблеми със сърцето, които стигат до стенокардия.

„Реших, че трябва да се взема в ръце, защото животът ми висеше на косъм“, казва Евтимов. Негов близък приятел-лекар го съветва да започне да спортува, за да свали килограмите и да прави продължителни преходи в планината, за да укрепне. „Започнах да правя преходи, няколко пъти седмично, но сърцето ми не издържаше. А и краката ми станаха тънки като на коза, изглеждаха грозно и реших да се занимавам с някакъв спорт. Почнах с културизъм, но и това не се оказа за мен“.

В този момент, когато е вече на 33 години, Венцеслав Евтимов случайно попада на книжка за йога. След като я прочита, решава, че ще се заеме сериозно, надявайки се, че това ще му помогне да се справи с болестите. По-късно той става първият българин автор на книга за йога, която запалво по учението много хора.
„Това беше 1963 г. В продължение на една година всеки ден стриктно правех упражненията. Започнах да забелязвам, че главоболието ми намалява. Постепенно започна да се появява още литература за йога в България и разбрах колко много имам още да уча“, разказва Евтимов.

Евтимов решава да предаде на учениците си в „Киров“ наученото за йога и започва да изнася доклади и да показва упражнения в киносалона на техникума.

Снимки на Евтимов в йогийски пози, правени в началото на 70-те години. Снимките са използвани за илюстрация на първата му книга за йога в България.

„Групата постепенно се увеличи и 1966 г. започна да се оформя като школа. Започнах да предавам наученото от мен и в други училища. През 1969 година поканихме учителя Хималайската мечка – Дев Мурти, който беше дошъл в България за да прави демонстрация в цирка. Той имаше ашрам (школа) в Западна Германия и беше впечатляващо, че посещава нашата страна.

Ентусиазмът на учителя от йогата и от срещите с все повече съмишленици обаче е помрачен от недоброто финансово положение на семейството му.

„През тези години ни беше трудно. За щастие аз бях завършил школа за чужди езици към външно министерство, тъй като баща ми бе активен борец.

Дойдоха обаче други времена и заниманията ми с йога не се харесваха на управляващите. За да ми дойде акълът в главата  от Държавна сигурност ме блокираха и не можех да изляза от страната. В този момент ми помогна бащата на мой ученик, на когото пък аз помогнах да завърши техникума. Бащата се оказа на ръководен пост в Държавна сигурност и ми показа доносите, които бе писал мой приятел срещу мен. Той скъса написаното и пътят ми бе разчстен“.

През 1973 г. Венцеслав Евтимов заминава за Алжир като преподавател в своята специалност. Там обаче решава да разпространи и наученото от него за йога.

„Първоначално имах проблеми с мюсюлмани-екстремисти, които ме набедиха, че се намесвам в религията им. Наричаха докладите и упражненията ми „Християнска инвазия“. Аз обаче успях да се преборя с тях. Дори по време на събиранията ни с ученици, четях корана на френски, понякога карах някой да го чете на арабски, за да докажа, че в него няма никъде написано за джихад-а и за насилието срещу останалите религии“.

През следващата година семейството му също пристига в Алжир. Следват пътувания и до Тунис, където Евтимов намира много съмишленици и приятели. След години и дъщеря му се запленява от страната, омъжва се там и остава да живее Тунис.

През 1978 г. Евтимов се връща за цяла година в България. „Тогава официализирахме към БСФС нашата секция. Всяка неделя се събирахме в техникума с мои съмишленици, но на следващата година пак заминах за Тунис“. За да разпространи наученото за йога Евтимов е канен на лекции и демонстрации във Франция, Германия, Швейцария, Русия. По време на посещението си в Москва се оказва, че всички го познават, заради първата му книга за йога. Тя пък излиза благодарение на помощта на Людмила Живкова, дъщеря на тогавашния държавен глава на България, която също е последователка на йога.

20 години след като започва да се занимава с йога, Евтимов се решава да замине за Хималаите, за да се срещне със своя учител Дхирендра Брахмачари.

„През 1984 г., със спестените пари реших да замина за Хималаите. Мои приятели тунизийци дойдоха с мен до Париж и ми помогнаха с пари, за да продължа пътуването. По време на престоя си в Хималаите Евтимов посещава няколко ашрами, като най-важния за него е този на Вишну Девананд, където остава най-дълго време.

През 1987 г. пък Девананд пристига по покана на Евтимов в България и прави демонстрация в зала „Витоша“.

„При това пътуване открих истината – че има мъдреци, наречени риши, които вършат чудесата, за които само се говори. Аз се убедих че чудесата са реални.

Знаех, че учителят ми, с когото исках да се срещна, ми помага в трудните моменти. Аз го бях виждал по време на медитация, и именно тогава той ми каза „Пътят ти е отворен“.

В Индия Евтимов се среща и с гуруто Дхирендра Брахмачари, само ден преди да отпътува за Тунис при семейството си.

„Бях със съмишленици от Белгия и Франция. Един от тях – Жорж, ми каза, че 14 години е търсил учителя и не вярва, че аз като съм дошъл тук за един ден, ще го намеря. Влязохме в ашрама, където за наше учудване нямаше пазачи, посрещна ни един човек, на когото обяснихме, че търсим гуру Брахмачари. Човекът ни отвърна, че той днес не приема. Аз обаче инстиктивно извадих снимката на учителя, която държах в портфейла ми. Човекът изведнъж ми каза да изчакам, отиде и успяхме да се срещнем с него“, спомня си Евтимов.

Дхирендра Брахмачари е треньор на съветските космонaвти и наставник на семейство Ганди. „Имам снимка с него, той на живо е около 2 метра. Брахмачари значи безбрачен или полововъздържан“, обяснява Евтимов.

„И сега продължавам със срещите с мои ученици, преподавам йога и в техническия университет. Събираме се не само за да правим асаните, а и за да си говорим за йога и всичко в живота, защото йогата е начин на живот“, обобщава учителят.

От материали и снимки на Оля Желева, 12 юни 2007

There are 2 comments on this post

  1. Влади Рангочев
    11 часа ago

    Поклон пред светлата му памет. С много любов и благодарности за всичко което е направил за развитието на йогата в България. Ом Шанти, Прем Шанти, Ом…

    Reply
  2. Никола
    11 часа ago

    Светъл!

    Reply

Абонирайте се