Тайната на йога е разкрита: игра с Vagus nerve.

Йога практикуването развива мускулите и ставите, разтяга гръбнака, повлиява благотворно върху опорно-двигателния апарат. Други wellness дейности и спортове вършат същото. За разлика от тях обаче, йога е единствената практика позната досега, която не се ограничава само с това. Йога практикуването подобрява работата на  вътрешните органи, ендокринната и нервната система, психиката, поддържа целия организъм в перфектно физическо състояние и здраве. Йога, наречена още „ускорена система за еволюция“, въздейства на всички части на тялото, променя емоциите, прави ни различни, подобрени варианти на първоначалното „аз“.  Как точно се случва това?

Нервната система.

В процес на продължителна еволюция на организмите нервната система се развива и усложнява правопропорционално на променящата се околна среда. Тя е една от най-сложните системи в човешкия организъм, но за съжаление най-слабо изучената. В нервната система се извършва интеграция на информацията от многобройни източници и на нейна основа се формира адекватна биологична реакция. Тази реакция е позната като рефлекс. Рефлексната дейност е универсален принцип на функциите на ЦНС. С помощта на рефлексите и тяхното съгласуване от ЦНС, организмът бързо се приспособява към промените на средата.

Нервната система се подразделя на две подсистеми – централна нервна система (ЦНС) и периферна нервна система (ПНС). Първата е образувана от главния и гръбначния мозък, а втората от ганглиите, нервите, нервните сплитове и нервните окончания.

От функционална гледна точка периферната нервна система при висшите гръбначни животни и човека се разделя условно на два дяла:

  • вегетативна нервна система;
  • соматична нервна система.

Те са свързани помежду си морфологично и функционално и са само части на единната нервна система.

Соматичната нервна система отговаря за действията, които можем да контролираме волево –  осъществява възприемането на сигналите от заобикалящата ни среда (допир, слух, обоняние) и регулира волевите движения на скелетните мускули, тя управлява цялостната двигателна дейност на организма.

Вегетативната нервна система инервира всички вътрешни органи – дихателна, храносмилателна, пикочо-полова, ендокринна и сърдечно-съдова система, а също и гладките мускули, като допринася за поддържането на хомеостазата – относителното постоянство на вътрешната течна среда на организма. Името на тази система произлиза от факта, че функциите й не подлежат на волеви контрол (с малки изключения). Вегетативната нервна система, поради своите анатомични и функционални особености, се разделя на два дяла: симпатиков и пара-симпатиков, познати под името симпатикус и парасимпатикус.  Първият дял инервира почти цялото тяло, а вторият – само определени области. На определени места в организма двата дяла   действат  антагонистично, а на други синергично.

В Йога Слънцето олицетворява симпатиковата нервна система, а Луната – парасимпатиковата.

Блуждаещият.

Парасимпатиковият нерв (парасимпатикус) се състои от

две части — главно-мозъчна и гръбначно-мозъчна.

В главно-мозъчната част се намира т. нар. нервус вагус . Нервус вагус (Vagus nerve) или блуждаещ нерв съдържа двигателни, сетивни и парасимпатикови влакна. Той е най-дълъг от всички черепно мазъчни нерви, дава разклонения към по-голяма част от вътрешните органи. Спуска се по шията, покрит отпред от яремната вена и сънната артерия. Двигателната му част – инервира мускулите на гръкляна, сетивно и парасимпатиково – лигавицата на гръкляна, щитовидната жлеза, тимусната жлеза. Блуждаещият нерв навлиза в гръдната кухина заедно с хранопровода и го инервира, отдава клонове за бронхите, белия дроб и околосърцевата торбичка. От тук заедно с хранопровода нервът навлиза в коремната кухина и образува заедно със симпатиковите влакна нервни сплитове. От тези сплитове изхождат клончета към черния дроб, далакът, бъбреците и по-голяма част от стомашно-чревния път, изключение прави само крайната част на дебелото черво.

Блуждаещият нерв е първият начин на тялото да контролира възпалението. Следвайки нараняването, възпалението се увеличава до степен, до която иска изцеление. Веднъж стигнал до това ниво, блуждаещият нерв му поставя спирачки и прави така, че да не излезе извън контрол.

Освен със справяне с възпалението и произтичащите от него автоимунни заболявания, блуждаещият нерв отговаря за справяне със стреса, депресията, мигрената, сърдечно-съдови заболявания, хипертония.

Този нерв е това, което помага да се отпуснем, да достигнем до състояние на покой, за да преборим стреса и тревожността и да се наслаждаваме на чувството за добро цялостно здраве, което е от съществено значение за по-доброто качество на живот.

Този нерв е основен играч в парасимпатичната нервна система или частта от нервната система, която се занимава с функциите „почивка и храносмилане” в тялото (за разлика от симпатиковата нервна система, която се занимава с реакциите „бий се или бягай”).

Тонусът на вагусовия нерв е особено важен за активирането на парасимпатиковата нервна система. Вагусовият тонус се измерва като се проследява сърдечната честота наред с честотата на дишането. Честотата на биене на сърцето се ускорява леко когато вдишате и се забавя леко когато издишате. Колкото по-голяма е разликата между сърдената честота при вдишане и при издишане, толкова по-висок е вагусовият тонус. По-високият вагусов тонус означава, че тялото може да се отпуска по-бързо след стрес.

Високият вагусов тонус подобрява функцията на много системи в тялото като води до: по-добро регулиране на кръвната захар, снижава риска от удар и сърдечно-съдови заболявания, снижава кръвното налягане, подобрява храносмилането посредством по-доброто производство на основни стомашни и храносмилателни ензими и намалява мигрените. По-високият вагусов тонус също така се свързва с по-добро настроение, снижаване на депресията, по-малко безпокойство и по-голяма издръжливост на стрес. Една от най-интересните роли на вагусовия нерв е че той в основни линии следи микробиома (стомашно-чревната микрофлора) и задейства отговор за модулиране на възпалението на база на това дали или не засича патогенни спрямо непатогенни организми. По този начин стомашният микробиом може да въздейства положително на настроението, нивата на стрес и да снижава цялостното възпаление, а оттам и болката, причинена от него.

Кой стил йога?

Изследвания показват, че йога позите, наред с дихателните практики pranayama и  манипулирането на трите банд(х)и (мула , уддияна  и джаландара) в значителна степен повишават тонуса на блуждаещия нерв в организма. Но, винаги има едно „но“. Ефект може да очаквате при практикуване на класическите хата практики, когато има задържане в поза дълго време.

Ниският вагусов тонус се свързва със сърдечно-съдови заболявания и удари, депресия, диабет, синдром на хроничната умора, влошаване на познавателната функция, и с много по-високи проценти на възпалителни заболявания.  Възпалителните заболявания включват всички автоимунни заболявания (ревматоиден артрит, възпалително заболяване на червата, ендометриоза, автоимунни тироидни заболявания, лупус и така нататък).

Нервус вагус, блуждаещият нерв, е главният инструмент на парасимпатикусовата нервна система. Ядрата му се намират в продълговатия мозък. Те изпращат своите клончета, разположени дълбоко в тъканите към вътрешните органи и управляват тяхната функция. Въздействието върху тези клончета рефлекторно стимулира парасимпатиковото ядро на нерва и предизвиква успокояване на дейността на вътрешните органи, забавяне на дишането и сърдечната честота. Така се „пести“ силата и енергията на човека.

Стимулиране на Vagus nerve е в центъра на много йога практики. Местата където блуждаещия нерв излиза в достъпни за въздействие са очните ябълки, слуховия проход и ушната раковина, мускулът свивач на гърлото, мекото и твърдото небце, основата на езика.

Тези два дяла — симпатикусът и парасимпатикусът, образуват хармонично функциониращо цяло, каквото е вегетативната нервна система. Симпатикусът и парасимпатикусът имат най-често противоположно действие — съществува функционален антагонизъм между двата вида влакна, но това не е постоянно явление.

Симпатиковата част на нервната система действа на принципа „борба или бягство“, образува т.нар. слънчев сплит и долния коремен сплит в малкия таз. Тя контролира:

– разширяването на зеницата;

– усилената секреция от потните жлези;

– повишаването на кръвното налягане;

– забавя работата на храносмилателната система;

– намалява секрецията на урина;

– повишава телесната температура;

– осигурява повече енергия за организма при физическа работа.

Парасимпатиковият дял има противоположно действие:

– разширява кръвоносните съдове;

– свива зеницата;

– стимулира слюно-отделянето;

– усилва храносмилането и отделянето на жлъчка;

– възстановява изразходваната енергия по време на физическа работа.

При емоционални състояния обикновено се проявява симпатиковият дял (разширение на зениците, ускорена сърдечна дейност и пр.), но могат да се наблюдават едновременно с това и прояви на парасимпатикуса (повишена перисталтика, забавяне на сърдечната дейност и пр.). Дейността на симпатикуса е свързана с изразходване на енергия, а на парасимпатикуса — със запазващи и възстановяващи процеси.

Кога сме здрави?

В здравия организъм между тези две части на вегетативната система се установява баланс, поради което човек може да преодолява сложните ситуации без особени проблеми. Обикновено когато човек има дисбаланс в работата на неговата вегетативна нервна система се появяват симптоми, за които медицината не може да открие реална физическа причина. Нарушенията във вегетативната система са много разпространени и създават доста страдания.

Стимулирането на парасимпатиковата нервна система въздейства на жлъчния мехур и жлъчните пътища, както и на всички жлези, като увеличава воднистата им секреция. Отварят се затварящите клапани на вътрешните органи и се засилва тонусът на стените им. Така се постига “изплакване” на органите със собствените им воднисти секрети и изпразване на съдържанието им.

Алкално-киселинният баланс на организма се измества в посока алкализация в резултат на изобилните алкални секрети, които се произвеждат. Това е известен ефект на парасимпатиковата стимулация за разлика от стреса и доминирането на симпатиковата нервна система, които са фактор за подкиселяване на средата в организма. А именно в повишената киселинност на тялото се коренят много болести – възпалителни, алергични и злокачествени.

Материали от курсова работа „Влияние на йога върху вегетативната нервна система“, Lotos4ever 200-часово йога обучение.

Автор: Диляна Кръстева, CYT200.

Ръководител: Даниела Димчева, CYT500.

Детайли за обучението може да откриете на https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-200-chasa-cyt200/.

One Comment

  1. Mahandeep Mariya
    3 часа ago

    That is amazing article and completed examination and description of function and importance of vagus Nerve for the human health and wellbeing. Congratulations!

    Reply

Абонирайте се