В жива връзка
Древна легенда, която откриваме във Веданта, съчиненията Катха Упанишад (Katha Upanishad), разказва за ожесточения спор, воден от петте сетива и прана относно това, кое от тях е най-важно за подържането на живота при човека. Очите твърдят, че без тях хората рискуват да паднат и да бъдат наранени. Ушите твърдят, че могат да помогнат на хората да чуят прекрасни неща, както и да ги предупреждават за опасности, които очите не могат да видят. Обонянието твърди, че човек може да живее без да вижда и чува, докато все още може да „подуши“ богатството на света.
Обучение за Йога преподаватели 200 часа/2 месеца: https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-200-chasa-cyt200/
И така продължили те, докато не проговорила последна прана, казвайки, че без нея, никое от другите сетива не би могло да си върши работата. Другите сетива не повярвали. Така че, за да демонстрира това, прана започнала да напуска тялото, вследствие, на което петте сетива отслабвали прогресивно. Това ги накарало бързо осъзнаят истината, че прана е върховна, след което и петте сетива й се извинили с поклон.
Според Йога традицията, прана е не само възходяща над петте сетива, но също така и над цялото тяло. Тя е енергията (прана), която ни позволява да изпитваме живот, живата ни връзка с битието. Древната аюрведична традиция казва, че ако част от тялото не функционира добре, то тя вероятно е с дефицит на прана. Прана е енергията, която се придвижва чрез дъха. Понякога погрешно отъждествяваме дъхът с прана, но не е така. Пример за това е очестеното дишане – въпреки, че дишаме има липса на жизнена сила. Процесът на дишането или това, което правим с нашия дъх би могло да увеличи или да намали прана.
Обучение за Йога преподаватели 200 часа/2 месеца: https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-200-chasa-cyt200/
Повечето от нас не „дишат“ изпълвайки цялото тяло. Често се разширява само горната част на гръдния кош (липсваща дълбочината на дишането). Понякога ние разширяваме долната част на корема, но не позволяваме на диафрагмата и ребрата да се „качат“ нагоре (по този начин липсва височината на вдишването). Повечето от нас „дишат“ в предната част на тялото, без да включват в този процес страничните и задните части на белия дроб. Дори и спортистите не дишат с цялото тяло въпреки, че с едно вдишване поемат значително количество кислород, който обаче изпълва предимно предната част на белия дроб. Поради динамиката на спортното натоварване, тяхното дишане няма как да е достатъчно дълго за да изпълни цялото тяло. С две думи, ние масово дишаме с определени части на белия дроб, но не и с цялия. Това се случва, защото е доста трудно да се поеме дълбок и пълен дъх – това изисква време и концентрация. Стресът и минали травми могат да затруднят много от нас да пълното йогистко дишане. Страдаме от постоянното напрежение, породено от ускорения, напрегнат живот, който често води до недостиг на въздух (и дори неволно задържане на дишането).
Започнали вече йога практика, едно от първите неща, които усвояваме, е да вдишваме и издишваме през носа. Това е точно обратното на начина, по който дишаме, когато работим във фитнес салона, който често е вдишване през носа и издишване навън през устата.
Обучение за Йога преподаватели 200 часа/2 месеца: https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-200-chasa-cyt200/
В стила на йога виняса (vinyasa), който практикувам и преподавам, много важно е да научим уджаий (udjayi – победоносния дъх), който изисква от нас да не само да вдишваме и издишваме през носа, но и да прилагаме леко свиване в задната част на гърлото, така че дъхът да произвежда лек шум, преминявайки през глотиса, шум, който е полушепот, контролиран и ефективен. Udjayi се чувства като дебел шепот, който се движи ритмично (може да се каже, че звучите като Дарт Вейдър или като нежните вълни на океана, ако предпочитате).
След като се въведе уджай, предизвикателство е всъщност да го поддържате – както на вдишването, така и на издишването, и то по време на целия клас. Това означава да поддържате спокоен, контролиран и равномерен дъх, независимо дали правите изключително предизвикателна асана, или просто седите неподвижно в лесна поза. Това е идеята, но много от нас в клас са твърде заети с фокуса си върху физическите параметри на асаната, координацията на последователността vinyasa и така забравяме че главното е потока на дъха. И ако ние посещаваме класове, съпроводени от музика, особено силна музика, то осъзнаването на дишането често може да избледнее на фона на ритмичния, пленяващ плейлист. Способността да чуваш или дори само да почувстваш собствения дъх и неговото единство с твоето движение вече не е част от практиката. Често инструкторите оставят клас, подгизнал от пот и изтощен, хора, които се чувстват добре да надминат бившите си граници, така че те ще се върнат в студиото за още. Това е единствено комерсиален подход.
Все пак има проблем. Ако Йога означава обединение, а практикуването на йога е първоначално разработено, за да ни донесе повече хармония със себе си (чрез свързването на ума, тялото и дъха), то дали правим йога, оставяйки един клас напълно унищожен – тогава не сме в хармония. В края на един предизвикателен клас, често не е само тялото, което е изчерпано, но умовете също са миксирани на каша. Може би се чувстваме по-цели, отколкото когато дойдохме, заради повишените ендорфини и потта, но това е само за миг. „Източвайки“ енергията си след твърде силов клас, ние сме унищожили много от нашата прана. И ако това е така, е невъзможно да се настроим за вътрешно спокойствие в нас.
Обучение за Йога преподаватели 200 часа/2 месеца: https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-200-chasa-cyt200/
Тялото е изчерпано и трябва да седнем на дивана, за да се възстановим.
Ироничното е това, че като упражняваме йога практика, която има за цел да ни съживи и енергизира, не е добре да се чувстваме източени. Ние създаваме обратния ефект на целта ни. Йога трябва да ни дава живот, а не да го изтощава. Упражняваме йога, за да можем да живеем по-добре, не живеем живота си за по-добра йога практика.
Така че, дишането има значение в йога. И дъхът, който е стабилен, продължителен, равномерно балансиран и спокоен е важен.
Знаете ли, че начина на дишане не само ви помага да се движите оптимално от поза в поза, но също така направлява разгръщането на прана като по този начин освобождаваме най-големия си потенциал? Може да прозвучи сантиментално, но е вярно, че всички ние крием невероятен потенциал в себе си. За мнозина това е крайната цел на йога – достъп до този потенциал и подобряване на живота. Това отива далеч отвъд желанието за тонизирани ръце или за правене на Стойка на глава.
Но откъде да започнем? Как можем съзнателно да работим с дъха по начин, който създава равновесие така, че да бъдем силни и енергични и едновременно с това спокойни и съсредоточени? Практиката пранаяма, която препоръчва е проста, но действаща. Можете я да използвате, както самостоятелно дишане от пранаяма, така и по време на асана практиката. Тя ще ви помогне да се чувстват балансирани и съживени, да създадете хармония в тяло, дъх и ум.
Обучение за Йога преподаватели 200 часа/2 месеца: https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-200-chasa-cyt200/
Сама вритти уджай пранаяма:
sama = еднаква, равна, балансирана;
vritti = колебания;
Samavritti udjayi pranayama = равномерно, регулирано дишане.
• Усвояваме дишането, чрез вдишване и издишване през носа, сякаш сте имали желание това дишане да е шепот (но устата е затворена и така шепотът като звук преминава през носа);
• Проверете дали вдишването и издишването имат еднакъв звук и дълбочина. (Много хора намират за по-лесно да се направи уджаий на издишване и пренебрегват вдишването. То може би е по-трудно, но е важно. Прилагайте равни усилия за вдишване и издишване, позволявайки и двете части на дъха да са с „победоносно“ качество;
• Установете ритъм, при който вдишването и издишването се получават с еднаква продължителност;
• Сега нека да разграничим едно от друго: началото, средата и края на вдишването. И също така обособяваме началото, средата и края на издишването. Повтаряме;
Обучение за Йога преподаватели 200 часа/2 месеца: https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-200-chasa-cyt200/
• Накрая, оставете малко пространство за „нищото“ (задържане) след вдишването, и малко пространство „нищо“ след издишването. По този начин цялото ви внимание е в дишането. Не спираме. Не позволяваме задъхване или дискомфорт.
След като сте усвоили това, докато сте в удобна седяща поза, с поставени мула, удияна и джаландара бандхи, вече можете да го прилагате, докато практикувате вашите йога пози. В момента, в който дъхът ви се обърка, спрете в поза докато си върнете контрола върху постоянния ритъм на дишането.
Повтаряме още веднъж.
Автор: Даниела Димчева, CYT500, CPT500.
Обучение за Йога преподаватели 200 часа/2 месеца: https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-200-chasa-cyt200/
