Три пъти „С“ – Свадхая, Санкалпа, Сантоша
Всеки съвременен психолог знае метода наречен „Вглеждане навътре в себе си“. В моменти на спокойствие, когато сме сами, можем да затворим блажено очи и да потънем в себе си, в нашия собствен свят. Да се погледнем от страни, да се опознаем, да вникнем в собствената си душевност и дори и в най-тъмните ъгълчета на подсъзнанието ни. В тези кратки мигове обръщаме гръб на Егото и заставаме очи в очи с Аз-а.
Какво виждаме?! Може би образа на детето в нас, което сме загърбили от умора и страх.
То е изоставено, самотно, тъжно и сърдито. Мислено го прегръщаме и то ни отвръща с топлина и увереност. Целият останал свят няма значение, защото то е там. Обичаме го в този миг повече от всичко, защото детето с протегнати към нас ръце е съвършено. Започваме да разговаряме с него за всичко, което му тежи. Оказва се, че детето в нас има нужда от съвсем прости неща – внимание и топлина.
Мърдрият Патанджали още през 4 век нарича тази среща със себе си – Svadhaya – практика, която ни учи да се обърнем навътре към себе си и да наблюдаваме и изучаваме нашите усещания, мисли и емоции. Гуруджи Айенгар пък я определя като само-обучение, при което ние изваждаме най-доброто от себе си. В Свадхая липсва дуализъм, защото няма противоречие. Всеки знае, кое е добро за него и как трябва да го покаже, а именно чрез любов, уважение, милосърдие, топлина и вяра.
Как да започнем този път към себе си? Един от методите е Sankalpa.
Чрез Санкалпа (в превод от санскрит – утвърждение), образно казано посяваме семето на нашата увереност.
„Силата на Санкалпа е такава, че може да промени посоката на твоята съдба!“ казва Свами Сатанянда.
Самото наше вътрешно убеждение, примерно „Аз съм здрава“, вече ни носи спокойствие. Между тялото и ума има постоянен диалог, не само умът подава постоянно сигнали и командва тялото, но и обратното е в сила – тялото винаги връща образно казано доклади към съзнанието, информирайки го за своето състояние. В медицината това се нарича психо-соматичен синдром. Тревожността изчезва, тъй като умът вече се препрограмира. Колкото повече се упражняваме в нещо, толкова по-лесно ще бъде за ума ни да го прави. Изисква се практика, практика и още практика!
Действията ни са проекция на нашите мисли. Добрата новина е, че мозъкът с готовност реагира на нашите мисловни модели. Разковничето е в търсене на щастие и удовлетворение от себе си (Santosha) в настоящето.
Първото нещо, когато се събудим е усещането за задоволство от започването на новия ден и благодарност за това. Решимостта ни да сме щастливи в него, ни дава спокойствие и усмивката на лицето. Ние сме миролюбиви и усмихнати.
Взаимодействието между съзнанието и материалния свят, вече не изглежда фантастично: съзнанието е енергия в нейната най-фина и динамична форма. Енергия, която ни тласка към действия и така се реализира материално. Това вече помага да се разбере, защо нашите мисли, желания, страхове и илюзии оказват влияние върху реални събития и обяснява как се материализира създаденият първоначално само в ума образ.
Ние живеем в два свята, първият е т.н. материално проявление и вторият – света на неуловимото съзнание. Няма как да бъдем само в единия или само в другия.
Важно е да носим в себе си липса на суета (Vayragha), пълно отдаване на практиката и етичните норми на йога. В по-широк смисъл, суетата се отнася към егоизма и гордостта, които в християнството са считани за грехове. Според Айенгар, когато това чувство изчезне, душата достига до пълно развитие и свобода. Например по време на медитация йогите достигат до пълно щастие, без то да приема материален образ. Етичните норми на Раджа Йога, описани в осемстепната пътека на Патанджали – Яма и Нияма тук играят основна роля, както и следващите стъпки по пътя на йога – Асана, Пранаяма, Пратяхара, Дхарана, Дхяна и Самади. Стремежът да избегнем суетата с инструментите на йога учението носят смирение и устойчивост в поведението.
Хармонията на тялото, духа, ума и сетивата носят искреност и правдивост (Satya). Думите са истина, защото изказват нашите мисли, намерения и така утвърждението става все по-близо до материалното си проявление.
Нашата Санкалпа и обследването на Аз-а ни дава лекота и целеустременост в намеренията. Когато човек е учтив, ведър, смирен и усмихнат той подсъзнателно привлича подобно отношение. Гневът – отново един от смъртните грехове е свързан с Егото. Неуважението, обидите и страданието, бързо извикват вълни на ярост, което ни залива неконтролируемо. Гневът (Akrobha) понижава качеството на ума или както се изразяваме често – заслепява. Раздразнителността е предшественик на гнева. Трябва да бъдем нащрек за тази искрица и да я потушаваме веднага и на място.
Помни! Нищо не се постига без силен стремеж, упоритост и концентрация. Нашата Санкалпа е в нашия ум, а ние я следваме без да променяме мнението, идеите и вижданията си за нея.
Така че ….“Аз съм здрава“.
Автор: Диана Димитрова, Стара Загора, Йога преподавател CYT300 часа, Пилатес преподавател CPT200 часа. https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-300-chasa-cyt300/
Обучение за Йога преподаватели 200 часа: https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-200-chasa-cyt200/