МедитацияТри пъти „С“ – Свадхая, Санкалпа, Сантоша

Три пъти „С“ – Свадхая, Санкалпа, Сантоша

Всеки съвременен психолог знае метода наречен „Вглеждане навътре в себе си“. В моменти на спокойствие, когато сме сами, можем да затворим блажено очи и да потънем в себе си, в нашия собствен свят. Да се погледнем от страни, да се опознаем, да вникнем в собствената си душевност и дори и в  най-тъмните ъгълчета на подсъзнанието ни. В тези кратки мигове обръщаме гръб на Егото и заставаме очи в очи с Аз-а.

Какво виждаме?!  Може би образа на детето в нас, което сме загърбили от умора и страх.

То е изоставено, самотно, тъжно и сърдито. Мислено го прегръщаме и то ни отвръща с топлина и увереност. Целият останал свят няма значение, защото то е там. Обичаме го в този миг повече от всичко, защото детето с протегнати към нас ръце е съвършено. Започваме да разговаряме с него за всичко, което му тежи.  Оказва се, че детето в нас има нужда от съвсем прости неща  – внимание и топлина.

Мърдрият Патанджали още през 4 век нарича тази среща със себе си  – Svadhaya – практика, която ни учи да се обърнем навътре към себе си и да наблюдаваме и изучаваме нашите усещания, мисли и емоции. Гуруджи Айенгар пък я определя като  само-обучение, при което ние изваждаме най-доброто от себе си. В Свадхая липсва дуализъм, защото няма противоречие. Всеки знае, кое е добро за него и как трябва да го покаже, а именно чрез любов, уважение, милосърдие, топлина и вяра.

Как да започнем този път към себе си? Един от методите е Sankalpa.

Чрез Санкалпа (в превод от санскрит – утвърждение), образно казано посяваме семето на нашата увереност.

„Силата на Санкалпа е такава, че може да промени посоката на твоята съдба!“ казва Свами Сатанянда.

Самото наше вътрешно убеждение, примерно „Аз съм здрава“, вече ни носи спокойствие. Между тялото и ума има постоянен диалог, не само умът подава постоянно сигнали и командва тялото, но и обратното е в сила – тялото винаги връща образно казано доклади към съзнанието, информирайки го  за своето състояние. В медицината това се нарича психо-соматичен синдром. Тревожността изчезва, тъй като умът вече  се препрограмира. Колкото повече се упражняваме в нещо, толкова по-лесно ще бъде за ума  ни да го прави. Изисква се практика, практика и още практика!

Действията ни са проекция на нашите мисли. Добрата новина е, че мозъкът с готовност реагира на нашите мисловни модели. Разковничето е в търсене на щастие и удовлетворение от себе си (Santosha) в настоящето.

Първото нещо, когато се събудим е усещането за задоволство от започването на новия ден и благодарност за това. Решимостта ни да сме щастливи в него, ни дава спокойствие и усмивката на лицето. Ние сме миролюбиви и усмихнати.

Взаимодействието между съзнанието и материалния свят, вече не изглежда фантастично: съзнанието е енергия в нейната най-фина и динамична форма. Енергия, която ни тласка към действия и така  се реализира материално. Това вече помага да се разбере, защо нашите мисли, желания, страхове и илюзии оказват влияние върху реални събития и обяснява как се материализира създаденият първоначално само в ума  образ.

Ние живеем в два свята, първият е т.н. материално проявление и вторият  – света на неуловимото съзнание. Няма как да бъдем само в единия или само в другия.

Важно е да носим в себе си липса на суета (Vayragha), пълно отдаване на практиката и етичните норми на йога. В по-широк смисъл, суетата се отнася  към егоизма и гордостта, които в християнството са считани за грехове. Според Айенгар, когато това чувство изчезне, душата достига до пълно развитие и свобода. Например по време на медитация йогите достигат до пълно щастие, без то да приема материален образ. Етичните норми на Раджа Йога, описани в осемстепната пътека на Патанджали  – Яма и Нияма тук играят основна роля, както и следващите  стъпки по пътя на йога – Асана, Пранаяма, Пратяхара, Дхарана, Дхяна и Самади. Стремежът да избегнем суетата с инструментите на йога учението носят смирение и устойчивост в поведението.

Хармонията на тялото, духа, ума и сетивата носят искреност и правдивост (Satya).  Думите са истина, защото изказват нашите мисли, намерения и така утвърждението става все по-близо до материалното си проявление.

Нашата Санкалпа и обследването на Аз-а ни дава лекота и целеустременост в намеренията. Когато човек е учтив, ведър, смирен и усмихнат той подсъзнателно привлича подобно отношение. Гневът – отново един от смъртните грехове е свързан с Егото. Неуважението, обидите и страданието, бързо извикват вълни на ярост, което ни залива неконтролируемо. Гневът (Akrobha) понижава качеството на ума или както се изразяваме често – заслепява. Раздразнителността е предшественик на гнева. Трябва да бъдем нащрек за тази искрица и да я потушаваме веднага и на място.

Помни! Нищо не се постига без силен стремеж, упоритост и концентрация. Нашата Санкалпа е в нашия ум, а ние я следваме без да променяме мнението, идеите и вижданията си за нея.

Така че ….“Аз съм здрава“.

Автор: Диана Димитрова, Стара Загора, Йога преподавател CYT300 часа, Пилатес преподавател CPT200 часа.   https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-300-chasa-cyt300/

Обучение за Йога преподаватели 200 часа: https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-200-chasa-cyt200/

 

Организация за обучаване на преподаватели и инструктори на световно ниво, в съответствие със съвременните постижения на водещи институти и университети по йога от една страна и спорта за здраве.

Йога студио Lotos4ever

София, кв Мусагеница, ул. Въртопо, бл 104, вх Б, партер

+359 888922075
lotos4ever@gmail.com