Какво е йога и четирите вида ум? Патанджали, сутра 1.2

Йога? В днешно време е една много популярна система за само-развитие. Единственият проблем е, че сега думата „йога“ може да означава всичко. Съществуват цели направления и школи,  които са успели да съчетаят древната система за самоусъвършенстване с точно обратното – деградация. Имаме вече изобилие от сексуални практики, гордо окичени с името „тантрически“, имаме „йога с бира“, на места и с червено вино, защото е полезно.  И дори вече имаме оправдание за използването на различни вещества, които „разширяват съзнанието“ – мита, че Бог Шива бил пушил трева.

Ако обаче се обърнем към древните писания там, където думата „йога“ е дефинирана за първи път, по-специално „Йога сутри“ на мъдрия Patanjali, ще открием безмилостно ясно и кратко обяснение за това какво е йога и каква е нейната цел. Ще разберем, че повечето съвременни йога тенденции в най-добрия случай са вид лечебен фитнес.

Думата „йога“ означава „връзка“ или „съюз“ на санскрит. Вторият не по-малко разпространен превод е „хармония“. Веднага възниква въпросът: „Връзка с какво?“ или „Каква хармония?“.

Под „връзка“ можем да разбираме единение било то с Висшия Разум, или с нашата Майка Природата и всичко живо и неживо в нея. Съществуват много философски и религиозни течения, където е разпространена тезата, че всички ние сме свързани на неуловимо фино ниво. Терминът „връзка“ също така може да се интерпретира като връзка със собствения идентичен „Аз“ или разкриване на своята истинска същност.

С понятието „хармония“ е дори по-лесно. Става дума за успокоение на ума. Известен йога учител, наречен Будда Шакямуни, според някои автори съвременник на Патанджали, казва: „Няма щастие, по-голямо от спокойствието“. Именно за  такава хармония става дума.

А какво е написал самия Патанджали? Той дава точна формулировка, определение за  йога. Изглежда, че бащата на йога е предвиждал, че в следващите поколения ще има много видоизменения на основни базови понятия.  И така в сутра втора , пада (глава) първа, Патанджали записва на санскрит:

 

Yogas chitta vritti nirodha.

 

Може да се каже, че в този кратък цитат е цялата квинтесенция на йога.

Вече разбрахме две от най-популярните значения на думата „йога“ и можем да продължим с анализ на останалите думи.

Думата vritti (вритти) означава вълна, раздвижване, въртене, промяна или модификация. Видим е общия корен на думата с българското „въртя, завъртам“. Подобни аналогии можем да открием не само с нашия, но и с други  езици, което ни напомня, че древния санскрит е основа на европейските езици, а хората, които са го говорили  – арийците са общата генетична връзка между повечето народи в Европа.

 Nirodhaе съставена от две думи:

ni“ – напълно, във всяко едно отношение;

rodha“ –  обуздаване, контролиране, успокояване.

“Chitta” (читта) на санскрит е дума, която служи за определяне на един от няколкото видове ум. Да, така е! Работа е там, че сега ние използваме едно понятие – съзнание или ум, а древните веди са различавали четири различни вида от него. Няма как да разберем за какво става дума, ако не ги познаваме:

 Budhi  /Будхи – част от космическия разум проявен в човека. Тук отриваме ценностната система, принципите, логиката, разграничаващия ум и концептуалния интелект.  Насочен навън, той би могъл да издигне сетивните удоволствия на пиедестал и да е извор за развитие на изкуството – музика, живопис, поезия. Един от най-висшите изрази на екстровертния интелект е научния материалистичен подход върху живота и комерсиалните му измерения – научен прогрес, икономика, бизнес. Насочен навътре обаче, той ни дава възможност да търсим истинската си природа, негова характеристика е мъдростта. Будхи е потенциала за духовна еволюция на човечеството, той е способен да противодейства на разделящото индивидуално съзнание (Ahamkara) и да води до единство и блаженство.

Вече разбрахте какъв вид ум е Ahamkara /Ахамкара. Той осъществява диференциращото начало. Много психолози го отъждествяват с „Егото“, характерно за западната философия и психология, но Ахамкара е по-широко обхватен и не се ограничава само с поставянето на собствената личност във върховенство. Всичко в процеса на творението се отдалечава или разграничава, както от своя първоизточник, така и от всички други форми в битието, добива индивидуалност и неповторимост.  По този начин обаче, Ахамкара скрива първоизточника, от който произтичат всички обекти в света поражда Avidya /Авидя – невежеството за истинската природа на всемира.

Manas /Манас е връзката между нашето съзнание и външния свят, осъществена чрез сетивата. Често наричан Огледалото на ума, той приема и обработва информацията отвън, трансформира я в конкретни възприятия, които пренася към Будхи. Той координира сетивните органи и органите на действие: например виждаме ниска врата и се навеждаме за да минем през нея, запомняме приготвянето на вкусно ястие. Той няма ценностна система и принципи, а основната му дейност е да събира информация от външния свят, да търси неуморно удоволствия и да избягва болка.  Целта му е да посредничи в придобиването на опитности, без да дава оценка за тях. Ако заложим на Манас, ставаме подвластни на сетивните удоволствия, идващи от вън, оставаме в неведение за истинската си природа.

Chitta /Читта е тази част от ума, която играе с емоциите, преживяванията, спомените, страстите, впечатленията и нагласите. Този парад от компоненти преминава през Читта съзнанието без минута покой (сънищата също са съществена част от него). Така запечатваме всичко, което сме преживели и почувствали и постепенно се отъждествяваме с него.  Тази опитност обаче е емоционална и лична, не е техническа, както при Манас, тя  винаги е оцветена от индивидуалността, от Ахамкара, от „Аза“.  Натрупаното в Читта е зърно в мелницата на Егото, движеща се ту нагоре, ту надолу  в ежедневната емоционална въртележка.

Четирите вида ум са постоянни наши спътници, често се проявяват едновременно. Нека се опитам да дам пример:

Огледалният Манас, чрез сетивата, отразява образа на куче. Предава го към Будхи, който разграничава: „А, това е куче.“ Читтта додава: „Прекрасно животно!“, а Ахамкара се обажда: „Ех, да беше мое!“.

И така, според Патанджали, йога е пълно укротяване на колебанията на емоционалния ум, проектиран в Егото.

На практика обаче, тяло, ум и съзнание са винаги заедно. Не е възможно да усещаме едно от тях без участието на останалите. Нали така? Явна е също така, тенденцията да се занимаваме предимно с грижите за тялото. Това не случайно – за ума е по-лесно да усети нуждите на тялото (болка, схващане, нестабилност, липса на подвижност), отколкото да наблюдава себе си. Именно за това, пътят на йога, както и на другите науки,  започва от лесното към трудното, от физическата практика към практика за успокоение на ума, наречена пред-медитативна. Поради това асаните, дихателните упражнения, релаксацията, концентрацията заедно с принципите на доброто хранене и прочистване са основни и важни части от йога. Те ни осигуряват перфектен комфорт на физическо ниво, да бъдем необезпокоявани по време на медитация.  Въпреки всичко, истински отдаденият ученик е добре винаги да съзнава, че понятието йога означава съюз  между индивидуалното и върховното начало, а умът и работата с него е главно средство за постигане на това обединение.

Как на практика да работим за това?

Ето тук се проявява втория елемент  на съзнанието Drashtri (Драштри), буквално „наблюдаващият“ този, който осветлява съдържанието на Chitta. Без него няма да има съзнание. Представете си, че сте в странна, напълно тъмна стая без фенерче, не можете да се движите и да се ориентирате за пътя си. Бихте ли описали съдържанието на стаята? Почти невъзможно. По същия начин съдържанието на Читта ще остане скрито от нас без Драштри.

Докато съдържанието на емоционалния ум е ефимерно и в постоянен поток, то наблюдателят е вечен и никога не се променя. Той е напълно безпристрастен. Всичко, което прави е да осветлява  съдържанието навсякъде и еднакво. Според Patanjali, „гледащият“  или Драштри е вашият автентичен аз. Да се научим да разпознаваме съществуването му е една от целите на йога.

Практическо упражнение.

Затворете очи, направете няколко дихателни практики, отпуснете се. Сега започнете да отчитате съдържанието на мислите, преминаващи през Читта. Представете си всяка една мисъл като сапунен мехур. Виждате как се появява, следите как се отдалечава, без да се индентифицирате с нея. Лесно е да се каже, трудно е да се направи. В началото не усещате кой е наблюдателя, всяка една мисъл се отпечатва във вас, някои мисли дори повишават пулса ви  и вие сте вашите мисли.  Сега мислено отстъпете крачка назад, безпристрастно наблюдавайте. Нима вие сте този рояк от мисли? Опитайте това упражнение следващия път, когато сте в стресираща ситуация. Когато спрете да се идентифицирате с мислите си и усетите наблюдателя, замислете се: разсейва ли ви вече стреса?

Автор: Даниела Димчева, CYT500, CPT500.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Абонирайте се