МедитацияСреща между горния и долния свят в контекста на житейските избори?

Среща между горния и долния свят в контекста на житейските избори?

Даваме ли си сметка колко често, разкайвайки се за някой наш житейски избор, си казваме „Ех, ако преди десет години бях взел друго решение, това, което сега ми се случва, нямаше да се случи?“ Например, ако бях отишъл да уча в езикова паралелка, сега щях да знам езици и реализацията ми да е по-добра, професията ми да е финансово по-обезпечена, или, ако не бях напускал старата си служба, сега нямаше да стоя без работа и т.н.

Житейският ни път е една безкрайна броеница от избори: в социален, личностен, морален, духовен и философски аспект.

Сега, когато светът живее в изолация, човек си дава сметка, че може да преживява единствено с ограничения материален свят, тоест – чрез активна и доминираща първа /Муладхара/ чакра. Оцеляването ни и свързаните с него първични нужди господстват във време на кризисни ситуации, тогава, когато сме обсебени от страха да останем без работа, без средства или върлуващата вирусна пандемия да засегне нас или някой член на семейството. В такива ситуации съзидателната ни дейност е блокирана и ние вибрираме на честотите на материалното. Повечето от нас се интересуват как да си набавят дезинфектанти или финансови средства, ако са принудително отстранени от работа, но не и примерно да медитират, за да постигнат онзи душевен комфорт, който би им помогнал да решат проблемите, произтичащи от долните чакри (отговорни за оцеляването).

Не твърдя обаче, че господстващата първа чакра е нещо порочно. Напротив – без инстинкта за оцеляване и самосъхранение, за физическо здраве и благополучие, ние едва ли бихме могли да балансираме горните чакри. Когато човек е затънал в дългове и няма средства, за да се погрижи за своето здраве, когато семейството му го е изоставило, тогава е почти невъзможно той да еволюира духовно.

Ето защо здравото, устойчиво и балансирано тяло на Муладхара чакра е първото и най-важното стъпало за правилното протичане на енергията в праничното тяло. Ще дам един пример със себе си: преди много години работех в печатно издание, обичах професията си и предизвикателството всеки ден да общувам с различни и интересни хора. Имах възможности за развитие, но от своя страна нямах никакво свободно време и „време за себе си“, от което взе да страда здравето ми – започнах да изпадам в нервни кризи от свръхнатоварения ритъм на работа, от друга страна заплащането не беше адекватно на полаганите от мен  и моите колеги, усилия. Нямах и време, за да поддържам връзка и да създам семейство. Ето защо, когато един ден случайно срещнах свой познат, който сподели, че търси човек, с който да организира основаването на асоциация в сферата на консултантските услуги и директно ме попита дали искам да се захвана с това ново предизвикателство срещу добро заплащане, без да се колебая взех решението начаса. Първо, защото работата нямаше да е толкова напрегната, щеше да бъде добре платена, а оттам това би ми дало и по-голяма сигурност. Така, ръководейки се от принципите на първа чакра – здраве, благополучие, сигурност, взех решение, което все още оказва влияние върху живота ми.

Често обаче се питам: „А ако не бях започнала тази работа?“….

Свами Вишну Девананда пише, че човек трябва да се е отказал от всички свои желания и да е станал напълно безпристрастен и спокоен, преди да се опитва да събуди вътрешната си творческа енергия. В противен случай събудената духовна сила ще е неконтролируема и може да причини ужасни физически болки в тялото. „Това състояние не е лечимо, нито пък може да се диагностицира от лекар“, пише още Девананда. Това означава ли, че ние не можем да преминем на по-високи енергийни вибрации без да сме балансирали по-долните си чакри? Изхождайки от моя живот, бих казала, че е така. Ако нямах семейството, което имам сега, ако нямах професията и работата, които упражнявам, ако не се занимавах с това, което обичам, ако нямах физическото и ментално здраве, трудно бих се „настроила“ на по-високи вибрационни вълни.

Необходимостта от човек до себе си е в пряка зависимост с енергията на втора /Свадхищана/ чакра, „отговорна“ за сексуалността, привличането на противоположностите, емоциите, удоволствията.

Вродено е чувството на човека да споделя живота си с някой до себе си, да чувства и да се отдава на различни житейски удоволствия. Мнозина от нас сигурно са преживявали  раздяла с човек, чиято връзка е била неудовлетворителна, трудна, дори болезнена. В такава връзка ние сме емоционално блокирани, сковани, нестабилни и тогава говорим за нарушение на втора чакра. Съпоставяйки такава връзка с друга, която ни носи вихрена наслада, удоволствие и положителен заряд, ние сме в зоната на балансираната Свадхищана – чувстваме се жизнени, леки, фриволни.

Една от трудните за балансиране при мен чакри се оказва Манипура. От години се боря с неизчерпаемата ми воля да контролирам положението: да контролирам децата си, поведението си в определени ситуации, да планирам бъдещето си ден по ден, да налагам определен ред в дома ни… И от това чувствам голямо психично изтощение. А колко е по-лесно да си кажем „И какво би станало, ако детето не напише домашното си или пък кухнята ми не е чиста до блясък?“… Истината обаче е, че трудно можем да влияем на чувството си за контрол.

Нуждата да доминираме и контролираме оказва пагубно влияние и върху балансирането на четвърта /|Анахата/ и пета /Вишудха/ чакри. При Анахата доминирането разрушава хармонията на отношенията ни и ние не вибрираме на честотите на приемането и отдаването. При Вишудха контролът над другия руши чистите взаимоотношения и води до неспособност за изразяване и освобождаване на контролирания партньор.

В днешно време почти всеки от нас има познат или приятел, който страда от Хашимото. Това заболяване се свързва основно с нарушения баланс на пета чакра (Вишудха). Често, за да не засегнем хората или за да не влизаме в конфликтни ситуации, сме склонни да премълчим истината, да не изречем нещата с правилните им имена, да не назовем директно нуждите си. Така се затваряме в себе си, изолираме се и блокираме потока от енергия в тялото си.

В настоящата ситуация на извънредно положение и социална изолация запазването на комуникацията е особено важно, за да не развием висока тревожност от промяната в начина на живот. Ето защо социалните мрежи и канали се оказаха изключително полезна „патерица“ за преодоляване на нуждата ни от социални връзки. Важно е всеки ден да се чуваме и виждаме във виртуалния свят с близките си и с приятелите си, за да не блокираме потока на общуването, който е  така необходим за нашето себеизразяване.

Приближавайки се към най-горните чакри – Аджна и Сахасрара – можем да достигнем до вдъхновяващи духовни прозрения.

Колко от нас са послушали интуицията си, когато са взимали важни житейски решения или пък е трябвало много бързо да намерят разрешение на сложна житейска ситуация?

Често това се е оказвало „най-правилното“ решение и ние започваме да се удивляваме на собствения си духовен потенциал.

Интуицията, която е пряко свързана с шеста /Аджна/ чакра, ми е помагала в трудни житейски ситуации, както и при общуването с различни хора. Тъкмо тя е била „причината“  интуитивно да се доверявам на положителни, добродетелни и морални хора, водейки се от житейското правило, че както човек се отнася с хората, така и те с него.

„Чрез Аджна чакра човек придобива интуиция или умението да слуша висшия си глас. Това е центърът на интелекта и домът на душата под формата на прана, или Ом“, пише Свами Вишну Девананда. Всъщност думата интуиция на латински означава „да се вгледаш навътре“, „да съзерцаваш“ и редица йога мислители и мъдреци отнасят интуицията към една по-висша форма на интелигентност, която се постига с дълга и последователна медитация. Тъкмо медитацията е свързващата брънка между шеста и седма /Сахасрара/ чакра.

Случвало ли ви се е докато медитирате да намерите отговор на проблем, който ви измъчва от доста време? Или пък да се освободите от усещането за дълготрайна болка в някоя част на тялото? Или пък да вземете важно решение за живота си? Всъщност ненапразно медитацията е смятана от редица философи за апогей на себереализацията, тогава когато съзнанието спира да борави с ума и се идентифицира с живота като същност, а не като его.

За мен най-дълбокото разбиране за йога е това състояние, в което съумяваме да „впрегнем“ пасивните медитативни техники в нашето активно ежедневие. Когато сме опознали дълбините на нашия ум, се усещаме по-успешни, по-удовлетворени, по-целеустремени и в ежедневните си дейности. А когато започнем да заменяме рутината на ежедневието си с постоянна осъзнатост, тогава вече животът ни ще се превърне в една вътрешна и дълбоко освобождаваща медитация.

 

Автор: Красимира Петрова, йога преподавател 200 часа (CYT200) https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-200-chasa-cyt200/

____________________________________________________________________

  1. „Пълно ръководство по йога“ на Свами Вишну Девананда;
  2. „Спокойният ум“ на Свами Шивамурти Сарасвати;
  3. „Живот без окови“ на Дийпак Чопра.

 

 

 

 

 

Организация за обучаване на преподаватели и инструктори на световно ниво, в съответствие със съвременните постижения на водещи институти и университети по йога от една страна и спорта за здраве.

Йога студио Lotos4ever

София, кв Мусагеница, ул. Въртопо, бл 104, вх Б, партер

+359 888922075
lotos4ever@gmail.com