Какво е Гуру? Кришнамурти, пътят към самопознанието – отвъд вярванията и догмите

Джиду Кришнамурти е един от малкото философи на новото време, които разбиват клишираната идеология на редица древни и съвременни учения, школи и религиозни системи. Той открито отхвърля своите последователи, защото според него връзката гуру – ученик подклажда единствено и само зависимост и експлоатация.

Следването на каквото и да е учение, идеология, политика или гуру е вид имитация, която за Кришнамурти е сред причините за разпадането на модерното общество.

„Един от разрушителните фактори са водачите, които по същество са имитатори, затова трябва да разберем, че има ли имитация, има и разпадане, когато има авторитети, неизбежно има и подражание. И тъй като цялата ни умствена и психологическа нагласа се основава на авторитети, трябва да се освободим от тях, за да се превърнем в свободни, творчески личности“, пише Кришнамурти в редица от своите беседи, които изнася пред препълнени зали до края на 90 годишния си живот.

Роден през 1895 г. в Индия, той от малък е „забелязан“ от известния теософ Чарлс Ледбитър и „нарочен“ за дете с изключително силна аура и липса на его. Едва двадесетгодишен Кришнамурти е обявен от теософите за техен водач и носител на духа на Световен учител съгласно теософските школи. Малко след като навършва 25 обаче младежът се отдръпва от теософската философия, за да се стигне до там, че разпуска Теософския орден, който по това време оглавява.

До смъртта си Кришнамурти остава верен на принципа, че човек не може да открие истината чрез някой друг, а единствено чрез задълбочено самопознание.

Нека сме искрени и да признаем бихме ли избрали гуру или духовен учител, който да ни учи да разчитаме единствено на себе си?

Едва ли. По-скоро избираме „гуру“ или свой духовен водач съгласно нашите предпочитания, формирани от нашето възпитание, образование, среда и прочие. И тъй като избираме гуру според това дали ще бъдем НИЕ доволни от него, бягаме от истината, търсейки път, по който да излезем от заблудите и объркването си. А тъкмо този път не води никъде другаде, освен към неистината.

Това е и ядрото на учението на Кришнамурти: ако не познаваме добре себе си, от каква полза ще ни бъде някакъв гуру? „Никакъв гуру, никаква книга или свещен религиозен текст не могат да ни дадат САМОПОЗНАНИЕ“.

Някои от мислите на Кришнамурти стряскат, плашат с реалистичния си подход към действителността и аза.

Какво е всъщност азът според Кришнамурти? Азът е желанието, стремежа, съревнованието да бъдеш нещо. И когато се изправим пред всичко това откриваме, че аза е нещо злощастно. Всеки от нас е имал моменти, в които азът ни го няма, когато не проявяваме усилие, дисциплина, не се уповаваме на знанията, придобити от книгите, нямаме желания, стремежи. Такива са единствено моментите, изпълнени с любов. „Човек може да види, че творческото съзнание изключва съзнанието за аза, за себе си. Има творчество, когато азът липсва, защото творчеството не е интелектуална дейност, акт на съзнанието и в никакъв случай – проекция на собствения аз, а нещо, което е отвъд всяка опитност. Защото всяко движение на съзнанието е форма на укрепване на аза“.

Всички религии, политически идеологии, философски учения впрягат аза в зависимост и подчинение и преграждат пътя към самопознанието.

Дайте си сметка, че всеки един от нас е имал колебания, конфликти, вътрешни и с другите, когато е преследвал някаква цел или се е стремял да реализира свои желания. Почти винаги това ни е обричало на болка, страдание, нещастие и най-вече на невежество. „Само когато осъзнаете вътрешната си нищета и живеете с нея без да бягате и я приемете напълно, ще достигнете до едно необикновено състояние на спокойствие, спокойствие, чиито корени са в разбирането на онова, което Е. Само в това състояние на спокойствие можем да бъдем творчески личности“.

В днешно време съзнанието на всеки от нас се формира от манипулативната агресия на различни информационни източници – такива са книгите, средствата за масово осведомяване, интернет, виртуалните платформи и прочие. Целият този информационен товар неминуемо рефлектира върху „нашето“ мнение, „нашите“ възгледи, „нашите“ мисли, решения и опитност. Така от малки се приучаваме да живеем и мислим съгласно това, което сме чели, чули или видели. С уверени стъпки вървим към съграждането на кула от „нашите твърди убеждения“, докато тази кула не се превърне в наше най-сигурно и постоянно убежище.

В тази връзка Кришнамурти още в средата на миналия век пише, че „с колкото повече знания е обременено едно съзнание, толкова то е по-неспособно да разбира“. Нека откровено и честно си отговорим: кога знанието ни е помогнало да обичаме или да се освободим от онези качества, които пораждат у нас вътрешни конфликти? Истината е, че нашето съзнание е обременено от идеологии, вярвания, догми, философски и прочие учения, затова в днешно време е особено трудно да постигнем вътрешна освободеност и непринуденост.

На повечето хора думите на Кришнамурти биха звучали опасно еретично:

„Моля ви, не казвайте, че вярата сближава хората. Това не е вярно! Никога организираната религия не го е постигала. Вгледайте се в себе си и в онова, което става във вашата страна. Да приемем, че всички вие сте вярващи, но единни ли сте всички? Обединени ли сте? Знаете, че не сте! Вие сте разделени в дребнави малки партии и касти. Известни са ви многобройните неща, които ви разделят. Този процес се наблюдава в целия свят – и на Изток, и на Запад. Християни унищожават християни, убиват се един друг заради незначителни неща, затварят хората в лагери, водят нечовешки войни. Следователно вярата не обединява хората“.

И отново така актуалното: „За да се сложи край на войните, на глада и мъките, е необходима психологическа революция, но малцина сме готови да приемем това. Никой водач, никое правителство, никаква армия или страна не могат да ни осигурят мир. Ще постигнем мир само когато се преобразим вътрешно, което ще определи и външните ни действия“. Но Кришнамурти няма предвид онази вътрешна промяна, свързана с изолацията и бездействието. Напротив, „действията могат да бъдат правилни само когато мисленето е правилно, а човек не може да мисли правилно, ако не се самоопознае. Няма да има мир, ако не опознаете себе си“.

Един от пътищата към самопознанието е миролюбието и любовта, пише още Кришнамурти.

И за да се постигнем мир в света, без насилие, схватки на идеологии, философии и политически системи, е необходимо индивидът, тоест аз, ти, ние да претърпим нашата вътрешна революция.

„Мирът ще дойде само, когато вие сте в състояние на мир, когато между вас и вашите съседи има мир“.

Във време, раздирано от политически, религиозни, расови, икономически борби самопознанието може да ни донесе спокойствие, вътрешна тишина и разбиране на това, което Е. И само тогава можем да постигнем онова блаженство, така нужно за разгръщане на творческия ни потенциал.

Обучение за Йога преподаватели 200 часа: https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-200-chasa-cyt200/

Автор: Красимира Петрова, йога преподавател CYT200 часа.

Източници:

• „Книгата на живота“, Джиду Кришнамурти;
• „Първата и последна свобода“, Джиду Кришнамурти;
• „Свобода от познатото“, Джиду Кришнамурти.