Силни или гъвкави?

Какво предпочитате да сте силни или да сте гъвкави? В живота или на постелката?

Йога съчетава гъвкавост и сила, за да ни научи на баланс. В живота, ако сме само силни и агресивни трудно ни обичат, но ако сме само гъвкави и нагласящи се, трудно ни уважават.

Все се лутаме в континиума между двете крайности. Колко хубаво е да сме силни и могъщи, но винаги се появява нещо, което низа да ни връща обратно. Било то ехото на самотата, било то недоверчивите погледи на тези, над които властваме. Или болезнената празнота след така чаканата победа. Защо се случва така? Бягайки от болката, търсещи сигурност и контрол над живота, губим вкуса и цвета на всичко което е любов, уязвимост и просто съдба. Вместо да се изкачим на гребена на вълната, ние се страхуваме от нея, заграждаме я – нея и неудобните течения – с диги, стени и си въобразяваме че сме постигнали сила.

Другата крайност – прекомерна гъвкавост и нагаждачество, е просто алтернативна проява на същото, само че по друг начин. Ако силата и агресията целят контрол от вътре навън, от нас към ситуацията, то манипулативната гъвкавост търси същият ефект, но чрез обществено ненатрапчив начин: нагаждане според ситуацията, от вън навътре. Всеки повей на вятъра е способен да обърне посоката ни, всеки трепет внася промени в поведението ни. Всяка стъпка е следствие от неспособността ни да останем там където сме, тогава когато вятърът пронизва сърцето и тласъците на земята под краката ни напомнят че сме малки, и все пак вечни. Че можем да останем на място и да поемем предизвикателствата на елементите – да бъдем приятели и врагове и в крайна сметка едно цяло.

Йога позите ни предизвикват да опознаем  ограниченията на тялото си по начин, който в крайна сметка изгражда характер. Да отстояваме ценностите си, да следваме целите си, да го правим с любов към света и творенията му. Въпреки очевидно отличаващите се с гъвкавост пози, това е илюзия. Изисква се много сила за да бъдеш гъвкав.

Една поза, която всички знаем от детството си – Мост (Urdhva Danurasana). Гъвкавостта на гръбначната извивката ли е водещата или силата на седалищните мускули, които изтласкват тялото от земята в тази красива дъга?

Колко често чуваме „Хайде отпусни се“ или „Време е да се стегна“. Кое от двете само по себе си е донесло удовлетворение някому? Само гордостта от делата, съчетана със смирението пред ограниченията на нашите способности, може и носи онова блаженство, с което затваряш очи и си казваш: „Достатъчно, благодаря, прости ми“.

Поза Камила (Ustrasana) изисква много гъвкавост и смелост за да отворим сърцето си и извием раменете назад. Но без силата на седалищна мускулатура и бедрата, които „държат“ тялото, ще паднем. Какво ни говори това за любовта – да отвориш сърцето си не е просто да се размекнеш, а да запазиш тази любов и да я направляваш. Да я таиш, развиваш, поощряваш, подкрепяш. Иначе тя ни събаря и оставаме долу. Объркани и обидени, обвиняващи обстоятелствата – а защо не се стегнахме и не отстоявахме себе си? Защо дадохме на друг да ни държи? Не е ли това прекалена отговорност в ръцете на любимия човек?

Поза Лотос (Padmasana) … Добре, къде е тук силата в това да седим на фльонга с блажена усмивка? Въпросът съдържа в себе си самия отговор – в седенето, в простото седене в поза ограничаваща свободата на движението ни. В Мула бандха, която стяга мускулите на перинеума и малкия таз и държи силата, енергията и спокойствието в единство. Силата е в ума, а гъвкавостта в тялото.

Балансиращите пози, на ръце, глава, крака – на пръв поглед изискват само сила. Обратно на Padmasana – тук силата е в тялото, а гъвкавостта в ума. Не можеш да си истински силен, и същевременно да се стараеш всячески да избегнеш падението. То е там в ума, и когато балансираме в поза, която застрашава здравето и целостта на тялото ни – ние приемаме възможността и начина да се огънем грациозно и да срещнем земното притегляне с инстинктите на котка.

В Йога успяваме да надвием блазнещия стремеж към пълен контрол, но и да култивираме увереност в себе си, че това което искаме да постигнем е напълно възможно с търпение, любов, постоянство и смирение.

В древен Рим, „аурига“ са били наричани роби със статус на гладиатори, които били отговорни да карат т. нар. бига – двуколесно превозно средство, теглено от два коня. Пътниците, обикновено били знатни военачалници. Аурига, или шофьорите, били старателно селектирани сред най-доверените роби. Те имали още по-важна задача от привидната. По време на тържественото честване на военните триумфи, аурига държали корона над главите на гордите герои, и тихо и продължително нашепвали в ушите им:

Memento Homo”

„Помни, че си просто Човек“

Автор: Светла Рускова, CYT200 йога преподавател,   CYCT80     йога за  деца и подрастващи, автор йога блог.

Абонирайте се