Що е то Самади или как да излезем от матрицата?

Практикувам йога от дълго и колкото повече време минава, толкова по-често се питам възможно ли е съвременния човек да достигне до Самадхи, да е блажен, да осъзнае своето божествено начало и целостта си с Бог, да достигне до онази дълбока мъдрост и проникновение, която ще му донесе свобода?

Истината е, че достигането до еманацията на йога – Самад(х)и /изгубване на идентичността и сливането на Аз-а с Абсолюта/ в съвременния свят е истинско предизвикателство.

Още от раждането си, образно казано ние сме в „матрицата“, вклинени, закрепостени чрез поредица от предразсъдъци и ограничения: такива са методите на възпитание, училищния правилник, университетските програми, та дори и религиозните догми, които се превръщат в основни прегради пред разгръщането на нашия духовен потенциал. Това ни обрича на несвобода, породена от привързаностите в съвременния живот – ние сме привързани към материалните продобивки, към приятелите си, семейството, към „духовни“ водачи и идоли, а ако щете и към здравословен начин на живот.  Всички тези привързаности се превръщат в проводници на нещастия, стрес, болести, в мига, в който се страхуваме да не ги изгубим. Свами Вишну Девананда пише, че „докато блуждаещият човешки ум продължава да се стреми към външните обекти, няма как да се срещне лице в лице с истината, тоест с Бог“.

Историята на човечеството е доказала, че само безстрастните и непривързаните правят най-много за световната еволюция като Исус, Мохамед, Буда или Кришнамурти в новото време, тъй като всички те проповядват свободата на човека като проекция на неговата божествена същност. Те са достигали до трансцедентните прозрения не благодарение на интелектуално търсене или научни изследвания, а чрез мъдрост и знание, придобити след дълги часове на усамотено вглъбяване, когато умът спира да работи. Защото познанието за нашата съвършена изначалност или отговорите на екзистенциалните въпроси: „Кой съм аз?“, „Какъв е смисъла на живота?“, „Каква е моята житейска мисия?“, „Има ли живот след смъртта?“ и прочие идват само когато умът и сетивата са застинали.

Чрез Джнана йога, която е вид духовна терапия, можем да постигнем онази свобода от несъвършенствата ни, породени от привързаността и да подпомогнем активирането на най-горната чакра – Сахасрара. Това не е мистично познание, а следване на правилно проведена медитация, която е състояние, достъпно до всеки един от нас.

Отварянето на най-горния енергиен канал е първата крачка към разширяване на нашето съзнание чрез възприемане на съществуването ни без мислене и съпътствано от съпреживяване на удоволствие и блаженство, наречено на санскрит  – Ананда.  Свами Шивананда пише, че „в Самадхи няма нито дхяна, нито дхята (медитация и медитиращ), а те стават едно цяло. Умът губи своето собствено съзнание и става обект на медитация“. Духовното съзнание, до което достигаме, руши ограничаващите вярвания и е първата крачка към единение с Божественото, което е изначално заложено в човека.

Същността на човека е съвършена, безкрайна, божествена, тъй като Бог (Абсолюта) изначало е Любов: „Сат – чит – ананда“ (Бог на любовта, неличният и личният в едно).

Активирането на сахасрара и достигането до екзтаз (самадхи) е един вид СЕБЕ – ЗАВЪРШВАНЕ, тогава, когато собствената воля се е сляла с Едното и е станала едно с волята на твореца. Така целият ни живот се превръща в проекция на Божествената воля.

Достигайки до това върховно свърхсъзнание ние преставаме да се страхуваме – от смъртта и от неосъществените ни желания. Защото, когато човек осъзнае същинската си духовна природа, той открива, че е безсмъртен.

Автор: Красимира Петрова, CYT200.


Лекции на Даниела Димчева от Обучение йога преподаватели 200 часа, „Баланс на Сахасраха чакра“;

Лекции на Васил Тосев, „Животът е …“;

Джиду Кришнамурти, „Свобода от познатото“.

Снимка: Пукетския Буда, архив Lotos4ever.

Абонирайте се