Пилатес одисеята на 50-годишния мъж

В една светла и прекрасна утрин, преди повече от 5 години се събудих от неспокойни сънища и също като Грегор Самса в историята на Франц Кафка – „Метаморфозите“, се оказа, че съм ..… Е, не точно насекомо, но нещо твърде близо. Опитвайки се да стана от леглото, осъзнах нетърпима болка, която не ми позволяваше да мръдна. Поради агонията в гърба,  друго движение, освен търкаляне като пън по пода бе невъзможно.

Не се предавам лесно – легнах по корем и се опитах да се придвижа чрез пълзене. За дълго пред очите ми бе гледката от забравени стари пантофи и топки сплъстен прах, с големината на пъпеш. Поне вече знам какво има под леглото.

Прекарах доста време приземен на килима, страдайки, пъшкайки, чудейки се как ще стигна до тоалетната, докато най-после дойде Спешна помощ.

Чудите се, как приключи всичко това. Е, няма страшно, изправих се на крака, но това ми костваше по една инжекция морфин във всяка ръка. С тревога попитах лекаря: „За бога, какво ми става?“ , отговорът беше: „Нямам идея, но гръбнакът Ви е в спазъм“. Легнах си и се унесох в сън с мисълта, че утре всичко това ще е само спомен.

Но не беше. Следващите три дни прекарах в ада. Пиех над максимума от болкоуспокояващите – Нурофен, Напроксен и дори Диазепам. Наложи се да използвам татковата проходилка за възрастни, която той използваше преди края. Приведен на две върху нея изглеждах като очакващ смъртта в картина на Дюрер. Идваше ми да чукам с бастуна по пода и да рева: „Отвори се земльо и ме погълни!“

На четвъртия ден трябваше да изляза. Малкият ми син, млад баскетболен талант, беше на мач. Повиках такси. Шофьорът не можа да прикрие изумлението си, колко време ми отне да прекрача три крачки и да се настаня в колата. Чувствах, как едвам се сдържаше да промърмори: „Хайде, бабо, затвори вратата.“

Изтърпях твърдите пейки в залата само благодарение на това, че бях пийнал над дозата болкоуспокояващи.

Посетих физиотерапевт, който ме повъртя на масажното легло, „кликна“ неколкократно върху точки в основата на врата ми: „Проблемът е в междупрешлените дискове“ каза той, „най-вероятно скоро ще настъпи облекчение“.

„Най-вероятно …“ тихо възкликнах аз „та аз съм само на 45.“ Подобно на лекаря той също се измъкна с „Никой не може да даде точна прогноза в тези случаи. Чувал съм, че Пилатес помага …

Обратно в таксито към вкъщи (болките ставаха все по-скъпи за мен), се опитах да премисля отново всяка една дума. Трябваше да има решение. „ Пилатес … Какво  е това пък?“ Гугъл … Първите ми асоциации с тази дума бяха жени, пременени в Ликра клинове, разполагащи с време и средства в повече, суетни жени, чиито главни цели в живота са да  направят корема си плосък, бедрата – тънки и така нататък. Това не е моето!

Но болките продължаваха, бях отчаян. Писах до едно студио, където преподаваха Пилатес. Научих повече за Метода. Разбрах, че Джоузеф Пилатес, авторът е от Германия, физиотерапист, въвел много ефикасни методи още през Първата световна война. По-късно става известен в САЩ, по-точно в Бруклин, където печели популярност и прави успешна кариера. В наши дни към този метод се присъединяват доста странни апарати, наречени Реформери, но класическите класове по Пилатес на земя са точно толкова ефективни и в пъти по-изгодни. Аз избрах точно тях, но за начало – индивидуален урок.

И слава богу, защото бях дяволски притеснен да стоя „на четири лапи“ с „опашка, вирната нагоре“  все едно съм герой от садо-мазо евтин филм. Добре, че не ме виждат момчета от офиса. Преподавателката обаче, наистина си разбираше от работата. През зъби се чух да лъжа: „До следващата седмица.“

Върнах се, само поради страха от болката и защото бях предплатил уроците. Чували сте за тези досадни статии – „Пилатес, чудото на моя живот“ и подобни. Е, въобще не е чудо, нито се случи изведнъж. Донесе облекчение още след първите класове, но месеци наред трябваше да лежа с крака във въздуха, по корем за „двойно прегъване на коляното“, да изпълнявам „затваряне на ребрата в клетка“ и откачени команди като „връщаме обратно към ушите …“ , „отпускаме се на пода, но не напълно …“ Обаче болката ми в гърба изчезна. Хмм,  тя можеше и без това да изчезне. Но аз продължих с всички тези досадни приказки за контрола, за енергийната централа, за микро-нагласянето на движението до патологична прецизност.

Много пъти ми идваше да се откажа. Дори и сега не ми е напълно ясно как не го направих. Виновен е страхът, предполагам. Ами ако наистина Пилатес ме излекува от тази агонията?

И тогава, три години по-късно,  след три скапани години, нещо се промени. Истината е всъщност, че много неща се промениха и то едновременно.

Изведнъж започнах да правя „планк“, „чепкало“, лицеви опори и то в най-предизвикателните им варианти. Тялото ми се промени: по-стегнато и с повече мускули, коремът вече не стърчи, стойката – коренно променена, мога да ходя двойно по-дълго без да изпитвам дискомфорт.   Трябваше да сменя гардероба си с дрехи по-малък размер. Има и още ползи, интимни неща, които няма да разказвам тук и които свързваме с добре развитата мускулатура на малкия таз.

Леко бях изумен, защото това се случи, без някакви особени жертви или старание от моя страна. Просто ходех на Пилатес класове два пъти седмично.

Неусетно минаха още две години, аз все още ходя на Пилатес, но вече три пъти седмично, когато ми  е възможно. Вече имаме научно доказателство за ефективността на метода. През тези 5 години имам само един рецидив на болката  в гърба, който преодолях много по-бързо.

Преди всичко се чувствам 10 пъти по-силен. Това беше невероятно освобождаващо чувство. В самолета, бях като невероятния Хълк, вдигайки багажа си в шкафчето над седалката с лекота, все едно вдигам перце. В градината мога да местя облицовани с теракота саксии, сякаш са пластмасови чинии.

Но има и нещо друго: чувство, което е трудно да се изрази с думи, но което е свързано с начина, по който физическата и емоционална сила са със сигурност свързани. Аз ударих 50-та си година и  се чувствам непривично, някак си: толкова пълен с енергия, толкова запален за живота, толкова силно се интересувам от всички и всичко. Настроението ми се промени напълно. Чувствам се по-млад от преди, здрав и изпълнен с живот.

Превод: Даниела Димчева, CYT500, CPT500.

По The Guardian, Rachel Cooke.

https://lotos4ever.com/classes/pilates-prepodavateli-200-ch-cpt200/

Абонирайте се