Храни за живот

Думата „витамин“ идва от латинската „vitta“,  означава живот и определя тези вещества като жизнено важни за протичането на основните физиологични процеси в човешкото тяло.

Те са необходими в определени микроколичества и въпреки, че са водно разтворими и организмът лесно се освобождава от ненужното чрез уриниране, добре е да се приемат изолирани в таблетки или добавки само според лекарско предписание и при нужда.

Важно е да знаем, че тялото не може да предозира витамините „В“, когато се снабдява с тях от естествени източници. Тук ви предлагаме кратък обзор по темата и списък на храните, богати на тези витамини.

Така наречените витамини „В“, са познати още през 1972, когато биохимикът Казимир Функ изолира съединение, съдържащо аминогрупа от оризови люспи. Това е първият открит витамин, а именно тиамин, получил названието В1.По своята същност всички витамини са органични съединения, които оказват влияние върху биологичните процеси в организма.

В една голяма група са събрани всички водоразтворими витамини, с изключение на един (Витамин С), и това е групата „В“.
В1
, още известен като тиамин, е първият представител на групата. Той има отношение към производството на РНК и ДНК, нервната система и разграждането на захари и аминокиселини. Дефицитът му води до заболяването бери-бери, поразяващо нервната система. Храните, богати на витамин В1, са черен дроб, мляко, яйца и картофи.
В2, или рибофлавин, е отговорен за окислението на мазнините. Освен това участва и регулира много процеси в клетките. Ниските нива на В2 засягат устните, езика и фаринкса. Водят до себореен дерматит по нежните зони, като гениталии, устни и други. Приемът на повече витамин В2 оказва благоприятен ефект при някои анемии, полиневрити и паркинсонизъм. Можем да си го набавим от черен дроб, месо, риба, също и моркови, цвекло и картофи.
В3 (никотинова киселина или ниацин) е важен транспортер на енергия в процесите на разграждане на захари, мазнини и алкохол в организма. Дефицитът му води до заболяването пелагра. Симптомите включват агресия, отпадналост, безсъние, диария, дерматити, а понякога и деменция. Ниацинът се съдържа в черен дроб, някои плодове и зеленчуци.
B5 (пантотенова киселина или пантенол) участва в много процеси на окисление. Най-честият израз на липсата му е акнето, но тя се отразява и на растежа, обменните процеси и косата. В много от шампоаните за косопад се съдържа витамин B5 или провитамин В5, защото той спомага и за растежа на нови и по-здрави косми. Включва се и в някои кремове за лице. Храни, които го съдържат, са овесени ядки, зелени листни зеленчуци, мая и други.

В6 (пиридоксин) регулира функциите на нервната система и храносмилателния тракт. Възвръща качествата на мускула след умора и е любим на спортистите, оказва благоприятно влияние при повръщане, за това често се дава на бременни в първите три месеца от бременността. Липсата му води до невропатии. В6 може да се набави от месо, риба, мляко, черен дроб и други.

В7, биотин или витамин Н, е известен още като витаминът на красотата. Той оказва благоприятно влияние върху косата, кожата, ноктите и е важен регулатор на четири основни ензима в организма. Дефицитът му при възрастни не се забелязва, но при кърмачета може да доведе до неврологични проблеми. При възрастни се изразява в обезцветяване на кожата и нервност. Храни ,богати на биотин, са яйчният жълтък, соята, оризът и броколите.

В9, или фолиева киселина, е необходим за нормалното протичане на много процеси в организма, особено по време на бременност. Повлиява нормално клетъчно делене и растежа, а също и производството на червени кръвни клетки. Недостигът на фолиева киселина е известен като макроцитна анемия, а по време на бременност води до вродени дефекти при бебето или преждевременно отделяне на плацентата и аборт. Фолиева киселина можем да си набавим от зелено-листните зеленчуци, цитрусовите плодове, бобовите растения и други.

В12 носи името цианкобалмин, съдържа кобалт в структурата си и регулира синтеза на червени кръвни клетки, нервни клетки и протичането на белтъчната обмяна. В организма ни има запаси от този витамин за години напред, но ниските нива водят до анемия и неврални заболявания, понякога и психози. Проблемът с него е, че не се съдържа в много храни. Произвеждат го ограничен брой дрожди, синьо-зелени водорасли и други морски дарове. В12 не може да бъде предозиран. В човешкото тяло има депа за съхранението му и може да не приемаме В12 с години. Но дори да го приемаме всеки ден, той не проявява токсичност.

С приема на достатъчно витамини и течности през деня ще избегнем заболяванията и изтощението на нашия организъм.

Автор: Мирослава Русинова, Пилатес преподавателка CPT200.

Абонирайте се