Моето тяло
Пречка ли е тялото, като чисто материална субстанция, по пътя към просветлението? Много от нас решават, че да си духовен, това означава да игнорираш или да презираш тялото си. Често стигат до крайност и до крайности. Влизат в територия на страдание и мъка, забравят че са тук, в материалния свят и изпадат в прекомерност, в опитите си да намерят „себе си“.
Нима Буда постигна просветление в глад и мъка?
Пълен курс за йога преподаватели: https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-200-chasa-cyt200/
Тялото е храмът на нашата душа, там тя се свързва с тъканта и се ражда енергията на любовта. То е живот и дар, то е всичко, което можем да направляваме, и с което да си служим. От него излиза животът, когато майката ражда детето си. Него даваме на любимия, след като сме свързали душите си в едно. Тялото ни отвежда на красиви места, тялото ни дава усещане за удоволствие, когато навлизаме в медитация. Тялото използваме като средство за укротяване на духа в Йога асаните. Тялото е това, което диша и ни свързва с дъха. Него прегръщаме, когато видим скъп приятел, с ръка се здрависваме и показваме признателност и добри чувства. Галим челото на детето на заспиване и притискаме телцето му до нашето за да усетим топлината и да предадем любовта си чрез тялото.
То е нашата единствена и съвършена форма за изява на духа. Чрез него душата ни се изразява в любов и съзидание. Това, което не трябва да правим е да се идентифицираме с него. Нека разграничим себе си от тялото, а не да се обвържем с него като: „Аз съм моето тяло“. По същия начин, по който вие обичате някоя скъпа за вас вещ, но вие знаете, че все пак не сте тази вещ. Вие не сте любимите си маратонки, въпреки че ходите с тях всеки ден. Така трябва да гледаме на телата си. Те са отделни от личността ни, но чрез тях изразяваме същността си до толкова, че забравяме границите помежду ни.
Използвайте тялото си като платно, чрез което да изразявате своя дух. То е единственото, с което разполагате в този живот. Можете да го изваете със здраве и радост, а можете и да го съсипете в отрицание. Нека е красиво, нека е прекрасно, нека е невероятно. То е творба на любов, здраве и светлина. През него ще струи светлината на душата ви, или по него ще бъдат изписани белезите на липсата на любов в сърцето ви.
Пълен курс за йога преподаватели: https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-200-chasa-cyt200/
Когато започнем да изпитваме гордост/срам, превъзходство/малоценност, сила/слабост, произлизащи от суета и самозабравяне, тогава вече сме се плъзнали надолу, извън Йога. Забравили сме, че то е временно, и привързаността към него като към идентичност, би ни донесло само мъка. Можем да заменим гордостта или срама със смирение и скромност: „Тялото ми е едно от многото прекрасни творения в света“. Можем да заменим чувството на превъзходство или малоценност с благодарност: „благодаря ти, че ми даде точно това тяло“. Можем да заменим агресивната сила/слабост с блажена увереност: „Аз мога да създавам красота и да се грижа за себе си и околните“. Суетата можем да заменим с искрена радост и тишина, като пред красива природна гледка. А за самозабравянето ще се погрижи самата вселена. Тя дава и не взема обратно. А просто възстановява равновесието.
Пълен курс за йога преподаватели: https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-200-chasa-cyt200/
И нека не забравяме, една от най-разтърсващите форми на физически контакт: ЦЕЛУВКАТА. Какъв би бил светът, без този кратък миг на експлозия и блаженство!? Чрез устните си, ние предаваме, сливаме и приемаме енергията на любовта. След нея се чувстваме пречистени, добри, нежни, дори разпаднали се на малки частици топлина.
С телата си можем да създаваме вълшебства, толкова много, всеки ден!
Любов и Светлина!
Автор: Светла Свиткова, CYT200, инструктор йога за деца и йога по време на бременността.
