Кажи „Да“ на живота
Беше един обикновен ден, слънчев, ясен и някак предвещаващ нещо хубаво. Телефонът звънна. Беше Милена, инструкторката ми по йога. Бях учудена, но същевременно и радостна, че ще чуя гласа ѝ – действаше ми успокояващо и зареждащо. Отговорих и след като радостно се поздравихме тя ме попита: „Искаш ли да превеждаш лекцията на професор Шарма? “ Тогава осъзнах докъде бях стигнала с йога – бях отворила съзнанието си, бях прескочила ограниченията и Вселената ми изпращаше дар….И въпреки, че умът ми се съпротивлявяше и крещеше „Не“, цялото ми същество ми шепнеше „Да“. Този път приложих йога в реална ситуация. Заглуших ума, послушах душата си и отговорих на Милена, че приемам предложението. Бях тръгнала по пътя на успеха.
Месец и половина след този ден на 25.10.2019 г. се запознах с професор (д-р) Б.Р. Шарма, за който само бях чела, и преведох лекцията му „Медитация в йога“ на живо в „ЙОГА КЛУБ ИН И ЯН“, Асеновград. Не мога да намеря точните думи, с които да опиша преживяното в този ден. Това беше повратна точка в моя живот – бях превключила автоматично от режим „не мога и не ставам“ към режим „мога и имам качествата да го направя“. И тази промяна в настройките не отнема нито дни, нито месеци или години, а само едно секундно превключване в съзнанието, само едно мигновено решение, само едно „ДА“, но идващо от сърцето. Решението ми да кажа отново „ДА“ на живота и да тръгна към успеха дойде през страданието.
Спомням си тъпата режеща болка в гръбнака от продължителното стоене на компютъра заради работата ми. Спомням си също и сивото чувство, с което се събуждах сутрин – без енергия, без порив за живот, без ентусиазъм. Освен това преди години си бях навлякла и едно гинекологично заболяване, което отделно внасяше смут в живота ми и пречеше на нормалния му ритъм. Муладхара страдаше, крещеше за помощ, усещах болката ѝ, която се опитвах да потуша с медикаменти болкоуспокояващи. Не бях готова да поема отговорност за болестта, която се беше настанила удобно в първа чакра и нямаше никакво намерение да си ходи, или поне така твърдяха лекарите. Където и да ходех на преглед, ми казваха, че няма лек за състоянието ми. Бях се завъртяла в кръга на лекарствата още на 25 години и бях повярвала на медиците, че така ще продължа до края на живота си. Тогава не знаех, че има разлика между това да искаш да те излекуват и да искаш да се излекуваш. Докато един ден не си казах „Край! Това няма да продължава вече така! Имам всичко, което е нужно, за да оздравея, да подобря себе си и живота си.“ Имах въздуха, имах тялото, имах силното желание да се променя, а това беше напълно достатъчно, за да изляза от порочния кръг.
Видях обявата за йога практиките в моя град и си записах графика. Отидох на първия удобен за мен час. Щом влязох в залата и видях Милена се почувствах като у дома си, мека слънчева енергия ме обля и ми стана някак топло и спокойно на сърцето. Никога не бях практикувала йога до тогава, но изпитах силно желание да съм на нейно място – да отдавам топлина, светлина и позитивна енергия на другите чрез асаните. Така започнаха моите практики в „ЙОГА КЛУБ ИН И ЯН“, и след по–малко от два месеца болките в гръбнака бяха изчезнали, с тях се бяха изпарили сивите и празни чувства. Животът ми бе започнал да добива оттенък – постепенно се появяваха нови и нови цветове, които го правеха по-интересен и по-вълнуващ. Междувременно с практикуването на йога прибавих и други положителни навици в ежедневието си – увеличих приема на вода, прибавих качествена храна в менюто си, отказах цигарите и започнах да спазвам хигиена на общуване. Когато започнах да се грижа за себе си, хубавите моменти и хора започнаха да идват и да се задържат при мен. Едно по едно неразположенията напускаха тялото ми, един по един негативните контакти си отиваха, а нови положителни усещания идваха и светли хора се появяваха. Животът придобиваше ценност. Муладхара малко по малко бе започнала да укрепва, но раната все още бе там, за да ми напомня коя бе грешната посока. Вече не изпитвах страдание от болката в областта, а я приемах като сигнал за промяна. Понякога ѝ благодарих, че е дошла, за да ми покаже пътя, мислех за нея като светлинка в тунела. И тъй като Муладхара имаше нужда от още много грижи и топлина, за да оздравее, ме подлагаше на изпитания, изпитваше доверието и силите ми.
Ясно си спомням чувството на паника и безизходица, когато ме съкратиха от любимата ми работа. Все едно ме бяха хвърлили в дупка, в тъмна дупка, без светлина, без храна, без топлина. Ами сега накъде? Имам семейство, имам разходи, не мога да си позволя да не работя!. Умът трескаво работеше, но не ми помагаше, а напротив – караше ме да се чувствам ненужна, негодна, безпътна. Работата като преводач от вкъщи ми даваше свобода, независимост и прилични доходи. Бях в „удобната“ зона на „комфорта“, от която се страхувах да не изляза. Но щом Муладхара бе започнала да се съвзема, с нея трябваше да се съвзема и аз. Бях съкратена – поредната отрезвяваща плесница.
А душата ми през цялото време е знаела, че това е едно от най-прекрасните неща, които ми се случваха в този момент. Тя е знаела, че когато нещо хубаво си отива, на негово място идва нещо още по-хубаво. Не бях предполагала, че да излезеш от зоната си на комфорт е толкова комфортно. Останах дълго време без работа, но имах време, което не пропилявах, а използвах за йога практика, медитация, спорт, четене, самоусъвършенстване. Нито за миг не се отказах от йога. Дори написах текст за релаксация, с който участвах в конкурса за едногодишно безплатно посещение на всички практики. И го спечелих – още един дар от Вселената. Всеки път, когато излизах от зоната си на комфорт, Тя ми изпращаше подарък. Все повече и повече ѝ се доверявах. Знаех, че искаше най-доброто за мен. Вече усещах силата на Муладхара, енергията в нея бе започнала да се изкачва нагоре към другите чакри. Свадхищана също се събуждаше от дълбок сън, докосната нежно от вибрацията на Муладхара.
Започнах редовно да посещавам практиките по йога нидра. С тях отново се преоткрих. Пречистваха ме и вливаха нов живот във вените ми. И макар че си тръгвах от тях няколко пъти със сълзи на очите, с нетърпение очаквах следващата практика, в която да потъна още по-дълбоко в себе си, да заглуша ума и да чуя душата си. Всеки път отивах с вълнение и си тръгвах някак пълна, цяла, лека, ефирна, още по-близо до себе си, до истинската ми същност. Открих, че йога не се състои само в практикуването на асани за усъвършенстване на тялото, а предоставяше необятни възможности за трениране на ума, за себеопознаване, за навлизане в дълбините на най-свещеното – в душата на човека.
В продължение на повече от десет години не си бях ходила „на гости“, не се бях прибирала изобщо при себе си. Все търсих отговорите на въпросите извън себе си, взирах се в лицата на хората и очаквах обяснение от тях, все се надявах някой да ми разкрие кое е разковничето на щастието, на мира, на хармонията и удовлетворението от живота. А семенцето за щастлив и пълцоненен живот е било скрито в мен през цялото време – още от появата ми на бял свят. Семенцето беше в Муладхара, но бях спряла да се грижа за него – нито го поливах с хубави мисли, нито го насърчавах да разцъфти. Благодарение на практиките (не само на йога нидра) разбрах, че ние сме създатели на нашата собствена реалност и привличаме това, което е в ума ни. Знам, че във всеки един от нас живее семенцето на радостта и благоденствието, и от нас зависи дали то ще покълне и ще разцъфти със своята неподправена красота или ще остане завинаги скрито и уплашено в Муладхара.
Йога бе станала неизменна част от живота ми, защото ми даваше всичко онова, от което имах нужда, за да живея, не просто да съществувам. Тя ми помогна да променя като цяло нагласата ми за живота и начина, по който възприемах света. Йога успокои трескавия ми и търсещ отговори ум и ми позволи да се вгледам по-надълбоко в себе си, да се гмурна под повърхността на бурното вълнение на моите мисли и емоции, и да се потопя в божествената си същност. Чрез практиките и грижата за себе си започнах все повече да се обичам, да се харесвам, да се приемам така каквато съм. Започнах да обръщам внимание на детето в мен, чиито нужди бяха често пренебрегвани в детството ми. Усещах как разцъфвам под галещия поглед на Слънцето и под топлите завивки на Луната. Цялата Вселена бдеше над мен, чувствах се сигурна и окрилена – детето в мен беше щастливо и готово да приеме поредното предизвикателство, да разшири кръгозора си, да се учи, да израства.
И не след дълго се случи – сбъдна се онова съкровено желание, което се бе загнездило в мен в мига, в който видях как Милена изпълнява асаните – да съм на нейно място. Когато тя ме попита дали ще я заместя, отново изпитах онова чувство на безпокойство и страх от провала и не взех мигновено решение така както бях постъпила с предложението ѝ за превода на проф. Шарма. И това бе така, защото имах диплома за преводач и известен опит в преводите, а с йога се занимавах от по-малко време и все ми се струваше, че не бях готова да застана като инструктор пред праткикуващите. Но когато Вселената реши, че си готов за нещо, тя прави всичко възможно да те изкара от рамките, да те предизвика, да те разшири. И отново „ДА“ изблика от сърцето ми. Трепетно се отзовах на молбата на Милена и с нетърпение очаквах практиките, които щях да водя вместо нея. Дадох всичко от себе си, за да се представя блестящо и за миг не съжалявам, че приех това предизвикателство. Хареса ми да съм от другата страна – от страната на инструктора, който те води по пътя на здравето, изцелението и благоденствието. Благодаря на Вселената за поредния дар, благодаря на себе си, че го приех с отворено сърце, благодаря и на Милена за гласуваното доверие в мен, благодаря за всичко, което ми се е случвало и на това, което ще ми се случи. Защото всичко идва при нас с една единствена цел – да ни научи, да разшири хоризонта ни, да ни приближи до божественото, да ни просветли.
Истинският живот започва когато разберем какво наистина искаме за себе си, а не да следваме масовия модел на щастие. Щастието се състои в това да разбираш себе си, собствените си потребности и желания, независимо колко абсурдни изглеждат за околните. Да намериш своя собствен път на радост, удовлетворение и хармония, отвъд очакванията на другите. Лично за себе си осъзнах, че заслужавам повече от това да бъда платен наемен работник, който все се надява някой друг да подобри здравето и живота му. Вече твърдо знаех какво не искам. А когато знаеш какво не искаш, разбираш и какво искаш. Не исках да съм зъбно колело в системата, бездушен човек робот, който няма цел и посока. Исках повече – исках живот – истински, цветен, емоционален, смислен, където да градя, да създавам, да бъда. Осъзнах, че имам заложени качества в себе си, които чакат да бъдат реализирани и показани на света, че съм родена, за да бъде щастлива и здрава, а не болнава и вечно оплакваща съдбата си. Вече не търсих работа за препитание, а възможности за развитие и благоденствие. Имах цел, стремежи и визия за бъдещето си. Това бе ясна индикация, че Свадхищана бе заработила правилно. Усещах енергията ѝ по цялото си същество и благодарност, че вече не съм безпътна. Манипура също бе събудена от зимен сън и с радост бе започнала новия си живот. Чакрите работеха в синхрон, танцуваха, пееха и предаваха своята енергия една на друга….
И възможността за развитие и благоденствие се откри пред мен. Тя ми носи приходи, предизвиква ме да излизам от зоната си на комфорт, да се развивам и ме кара да се чувствам значима. Възможност, която ще работи с пълна сила за мен и аз за нея, когато четвърта чакра – Анахата е още по-добре балансирана и укрепена. Защото преди да вземеш, първо трябва да се научиш да даваш – надежда, вяра, любов, да се научиш да приемаш себе си и другите такива каквито са, да уважаваш техните избори и решения. Да се научиш на любов. Имам много работа по Анахата, но най-важното е свършено, основата е положена, болестта вече я няма, Муладхара работи с пълна сила, цветенцето вече е разцъфнало, а аз вече съм тръгнала по пътя на успеха.
А какво е успехът? Той не се състои само в материални блага. Успехът е всичко, което ни кара да се чувстваме истински, полезни, сбъдващи и жадни за живот….Успехът е състояние на ума, начин на мислене, начин на живот. Да си успешен означава да не спираш да се движиш – не е важна скоростта, а постоянството в движението. Да се фокусираш не върху резултата, а върху малките стъпки, които ще те доведат до него. Да се насладиш на пътуването. Да не приемаш живота като даденост, а да го изпълниш със смисъл, да му придадеш ценност. Нали затова си тук?
Автор: Соня Терзиева, йога преподавателка, завършила https://lotos4ever.com/classes/yoga-prepodavateli-200-chasa-cyt200/
Пленена от йога благодарение на своята инструкторка – Милена Петрова, също възпитаничка на Lotos4ever .
Кратки сведения за професор д-р Шарма https://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=&cad=rja&uact=8&ved=2ahUKEwittNeZutDvAhVE2qQKHZ_XAOcQFjAAegQIDBAD&url=https%3A%2F%2Fin.linkedin.com%2Fin%2Fprof-dr-b-r-sharma-ph-d-88132b63&usg=AOvVaw2bWIoFo2iA_znicUl6T8C5
