Твоето Его, това не си ти!

Собственият ни опит е нещо уникално, неповторимо. Всеки има различни умствени навици, различен начин на реагиране на всичко, което идва и се случва в живота му. Това, което съм Аз и Другите, ме разделя, самото осъзнаване, че има Други, води до разстояние. Така възниква Егото.

 То се прокрадва там, където има сравнение. Появява се алчност, омраза, ревност, неприязън и все по-голямо разстояние между Аз и Другите. Аз-ът развива отбранителност или нападателност, скованост или действеност, откритост или свитост, добро или зло.  Егото царува там, където има приятно преживяване и вкопчване в хубавото. Много мощно съпротивление те обгръща в лошите преживявания. Наблюдаваш как желаеш да притежаваш, да пазиш и да защитаваш хубавото, приятното…

Човешката същност по природа е добра, свята, чиста. Ако се проявява по друг начин, е защото има пречки, прегради да се прояви в истинския си вид. И когато се развие осъзнатост, пречките и преградите падат. Ставаш открит, приемащ, мъдър, гъвкав, добър. Учиш се да споделяш своята любяща искреност.

Един от начините за доближаване до чистата човешка природа без Его е медитацията. По време на тази практика цялото ти усещане от живота се променя. Усещането да си жив, самото усещане да бъдеш в съзнание – тук и сега, става ясно и точно.

Нищо не се приема за даденост – нито случките, нито хората, нито „случайностите“. Нямаш нужда от сравнение, от доказване, от обяснения.

Тълкуванията – това защо, онова защо – се избутват настрани и всеки момент от време се оставя да говори за себе си – такъв, какъвто Е. Чувстваш се уверен, все по-стабилен, все по-закотвен в настоящия неповторим момент.

Веднъж като добиеш това ново възприемане за себе си, хората и събитията, имаш нова гледна точка, нов критерий, спрямо който да измерваш своя опит. Виждаш се как сам изкривяваш реалността с анализи, коментари, и лични мнения. Знаеш какво правиш, когато го правиш. Започваш да ставаш все по-чувствителен към начините, по които възприемаш истинската реалност, ставаш много осъзнат, възприемчив човек. От тази гледна точка всичко се преживява с яснота. Има само наблюдаване, субект липсва, липсва Егото. Всичко тече, всичко се изменя всяка следваща минута. Всичко възниква и утихва, засилва се и отслабва, започва да съществува или умира. Гледаш с широко отворени очи тази реалност и чувстваш единствено радост. Изпълнен си с живот.Разбираш, че животът ти е белязан от радости и разочарования, от успехи и неудовлетвореност и ясно виждаш източника на това – страхове или копнежи, притеснения или желания. Разграничаваш страхове от  твоят воля. И осъзнаваш колко повърхностни всъщност са повечето ти притеснения.

Когато не можеш да се чуеш, да се видиш, когато чувстваш, че  не съществуваш, че те няма – егото гладува. Тогава започваш да го храниш.

Горделивост, надменност, трупане на материални придобивки, стремеж към налагане в социума, разполагане и опериране с власт –  все средства чрез които да позакърпиш нараненото си съществуване. И ето, че егото е подхранено. Дава ти усещане за реалност, за Аз. Това е само измамна картина. Илюзия, породена от страх от себеизличаване.

Егото не е Аз!  Дали ще го подхранваш, или ще го притискаш – това са само игри на инфантилност, които те отдалечават от истинската ти същност.

Не се занимавай с егото!  Не го подхранвай!  Не го притискай!

Признай съществуването му, без да се заиграваш с него. Наблюдавай го! Колкото повече наблюдаваш, толкова повече ще виждаш разликата между неговите желания и поривите на душата.

Наблюдавай!  Виждаш ли вече?  Его не е равно на душа.

Егото е компенсация за липсата на гласа на душата в теб.