Трансформация чрез йога

Едно интервю с Васил Тосев.

Сега: той е известен йога водещ, основател на студио Яма и също така Мастер йога преподавател, обучаващ бъдещи инструктори в Lotos4ever. Васил е единствения българин, танцуващ дервиш, посветен в град Коня, Турция. Записан е под номер 301 сред последователите на Руми, известен и като Мевляна.  

Преди: в продължение на  12 години е управител на оръжеен магазин в родния Пловдив. Води нездравословен начин на живот, изпълнен със стрес  и в началото на това хилядолетие вече има цял куп болести и тегло от 110 кг.

Как е възможна тази трансформация?

Васил Тосев  поема по пътя на йога благодарение на своя първи учител – Венцеслав Евтимов, а по-късно на и на своя индийския учител Шибенду Лахири, който го въвежда в Крия йога.

 Днес 50-годишният мъж тежи около 65 кг, ежедневно води йога класове  и твърди, че се чувства прекрасно.

 

Василе, първо искам да ти благодаря за отделеното време за нашите читатели. Твоят живот е достоен за роман – един човек, с влошено здраве, увредено сърце и хипертония, изведнъж решава да промени това, посвещава се на крия йога и става първия автентичен танцуващ дервиш… Какъв човек беше преди тази трансформация, продължила 5 години?

Преди трансформацията бях обикновен човек, като всички останали. Ходех на работа, а в почивните дни излизах сред природата. Естествено, след като качих доста килограми, ми беше доста трудно да ходя  – задъхвах се дори, когато минавах 5-6 метра и спрях излетите. Пиех лекарства със шепи и тръгнах по доктори.

 

Имал си цял списък с болести…

Доста бяха. Най-лошото беше със сърцето – често ми се случваше аритмия, имах запушвания, трябваше да се прави операция за байпас. Вдигах много високо кръвно, и то доста често, след което директно припадах. Това ме тласна към решението първо да оправя физическото си здраве. За да стане това реалност ми помогнаха заниманията с моя първи учител, уважавания „патриарх на йога“ в България – Венцеслав Евтимов. Но до тогава, не съм искал да се занимавам с нещо духовно,  това се случи постепенно, след дълги години практики. Точно те предизвикаха най-голямата трансформация в тялото ми.

Как започна тази трансформация  – като някакво видение, сън?

Сънуванията и виденията са продукт на нашия ум и не са реални. Реалността или тая пауза, която се получава в мислите в някакъв момент при медитацията  – това не е преживяване, обаче пък след него всичко е съвсем различно. Почваш да гледаш на нещата по един тотално различен начин. След това сякаш започваш да живееш за пръв път, ставаш много по-жив, много по-жизнен и енергичен.

Кой те насочи към духовната пътека на суфизма и има ли връзка това с твоята трансформация?

Определено това бе моят учител Шибенду Лахири от Индия, който, идвайки в България, постоянно говореше за суфите, пускаше суфи музика. Това провокира някакъв интерес към тези хора. Естествено той говореше за индийските суфи – съвсем различен орден от това, което е тук при нас. След това, един ден в Пловдив, дойдоха дервиши от град Коня, които представиха този танц или ритуала сема. Тази практика ме грабна. Просто на момента си казах, че трябва да започна да го правя.

На другия ден си накупих книги на Руми, започнах да ги чета и още същия ден започнах да се опитвам да се въртя. След това нещата се случиха като на кино. Запознах се с правнучката на Мевляна – Есин Челеби, председателка на международната фондация на суфите, тя гостува в Пловдив. Тогава от фондацията поканиха в Коня около десетина човека от различни страни и така започна всичко при мен.

Има хора, за които суфизъм и ислям е едно и също …

Руми казва, че суфите имат една единствена религия и това е любовта, любовта към божественото, без значение от коя религия си. Всеки може да отиде при тях. Призивът на Руми е: „Ела, ела, който и да си, дори да си езичник и на огъня се кланяш, дори да си пристъпил своите обети стотици пъти, пак ела. Нашата врата не е вратата на отчаянието. Ела такъв, какъвто си“.

Неслучайно когато Руми умира, на неговото погребение в коня се събират хора от абсолютно всички националности и религии. Мюсюлманите отишли при градоначалника и казали: „Как може, ние сме ученици, които погребват своя шейх, а тук има хора, които не са мюсюлмани“. Тогава един евреин казал: „За нас Мевляна беше като хляба, а кой не е гладен?“. Един християнин казал: „За нас той беше като слънцето и всеки иска да бъде под неговите лъчи“. Така че градоначалникът разрешил и до ден днешен на 17 декември, когато е починал Руми, в Коня се събират над милион негови поклонници от различни вероизповедания.

Искаш да кажеш, че суфизмът не е секта на исляма и че не се налага да приемаш исляма, за да бъдеш дервиш?

Абсолютно не, аз съм си християнин. Може би някои го свързват с исляма, защото е възникнал по тези земи – Коня, където официалната религия е ислям. Руми се е родил мюсюлманин, но когато се случва просветлението в него, той казва: „Аз не съм мюсюлманин, не съм евреин, не съм християнин. Нищ съм. Вече ме няма“.

Все още ли си единственият българин, посветен в тайнството на суфизма?

Тогава в Коня казаха в официалната програма на Шеб’и Арус, че за пръв път сред тях има българин. „Шеб’и Арус“ означава сватба или „денят, в който Руми се съединява с божественото“. При суфите смъртта се празнува, тъй като човек се съединява с божественото. За суфите смъртта е нещо, което трябва да се празнува, тъй като човек спира да обитава това тяло и се съединява с божественото. Руми казва: „Живот след живот сме живели като скала, след това живот след живот сме живели като цвете, след това като животно и накрая като човек“. И задава въпроса: „Мислиш ли, че това е краят на твоето пътуване? След като умреш, може би ще ти дадат крила и ще станеш ангел …“

 

Суфизмът приема другите религии, но как те го приемат?

Относно суфизма на  Мевляна, няма религия, която да го отрича. Всички религии приемат Руми, тъй като неговата религия е любовта, а няма религия, която да я отхвърля.

Упреквали ли са те наши сънародници, че си приел суфизма? Защото има наслоена погрешна представа за суфизма като за нещо турско и ислямско.

Да, имало е и такива случаи, но човек не бива да обръща внимание на това. Щом си поел дадена пътека, трябва да си я следваш и да не слушаш другите какво говорят. В крайна сметка ние не живеем за другите, нито пък те живеят за нас.

Дервишкото въртене не трябва ли да се прави само от посветени?

Да, така е. Въпреки това, има много танцови състави с дервишко въртене от хора, които нямат нищо общо със суфизма. Те са просто зрелищен спектакъл, който носи печалба.

Какви хора са дервишите в живота?

Изключително скромни хора, всеки си има някаква професия. През деня си ходят на работа, няколко пъти седмично се събират на такова събрание – сема мещ, нещо като сцена, където се прави това въртене. Отделно всяка събота има сема в мевлеви хането, сградата или мястото, където се случва това.

Какво представлява „сема“?

„Сема“ означава небе. Човек трябва да бъде като небето – изпразнен. Минават от време на време облачета – това са мислите. През другото време има усещане за празнота. Сема започва с един призив, с напеви, след това е самото въртене. Четири пъти се въртят дервишите, или това са четири селяма. „Селям“ означава „поздрав“. Първият поздрав е към Бог, вторият във Бог, третият със Бог, а четвъртият се нарича „завръщане“. След това пак има различни песнопения. Целият ритуал продължава около час и половина – два.

Когато един дервиш се върти, има ли мисли в главата му?

Вътрешно си повтаря само името на Бог и нищо друго. Желанието му е единствено хората да се обичат и да бъдат едно.

Преди духовната обаче, ти си преживял физическа трансформация, тежал си над 100 килограма. Как се случи това?

Да, бях около 110 килограма и след 8 месеца тежах 65.

С какви средства успя?

Диетите, в случая не вършат работа. Те са временни и съответно резултатът от тях също е временен.  Когато бях дебел, минах през доста диети, но ефект  – никакъв. Сваляш няколко килограма, после качваш двойно, това е истината. А и организмът се приспособява към по-малко количество храна  и в един момент спираш да сваляш. Много хора са ми се оплаквали, че гладуват по 10-15 дена без никакъв или със съвсем нищожен резултат.

Причината е, че метаболизмът е забавен, а клетките са задръстени със свободни радикали. Трябва първо да се изчисти организма, после да се премине не към диета, а към дихателна практика, асани и промяна в начина на живот.

Вярно ли е, че с йога дишане само може да се свали килограм за час?

По-точно за два часа, и то ако се практикува специалното бавно дишане под ръководството на йога инструктор. Бързото дишане представлява голям стрес за организма. Най-полезни са бавните дихателни техники, като основната цел е колкото секунди се вдишва, толкова да се издишва. Това вкарва една хармония в тялото. Суфите също дишат на 7 секунди вдишване и 7 – издишване. Шерпите, които изкачват Хималаите, дишат на 4 секунди и така запазват темпото на изкачване в изключително тежки условия.

 „Поддръжка на човешкото тяло“, книгата, чиито автор си ти, се изчерпа бързо на  пазара. Разкажи накратко за нея.

Започва  с йога дихателни техники и изчистване на тялото, правени от хиляди години, но тогава всичко в окръжаващата среда е било чисто. След това добавям и физическите пози, наречени в йога – асани. В книжката има и съвети за храненето, за подобряване на  имунитета. Моят призив към хората е да не използват безразборно лекарства  и хранителни добавки,  защото те съдържат  химия, която се наслагва в нашите клетки и пречи на  нормална им функция. Мотото на моята книжка е, че всеки може да промени себе си, стига да има достатъчно дисциплина, постоянство и търпение. Дисциплината за мен това е йога, постоянството е да се прилагат нещата всеки ден и търпение означава правене без очакване на резултат от това, което правим. Защото има ли очаквания – има и разочарования, винаги. А те предизвикват голям стрес.

Автор: Даниела Димчева, CYT500, йога преподавател.