Етични норми в йога
„Етика“ (гр.) – систематизира представите за добро и лошо, за правилно и неправилно поведение и препоръки как да се прилага това на практика.
Етичните норми в йога са известни с думите ЯМА и НИЯМА. Грубо преведено Яма се превежда като „сдържаност“ (Не прави това!), а Нияма – като „съблюдение“ (Прави това!). Ямите са свързани с отношението ни към другите, а ниямите – към личната дисциплина.
Но първо да се опитаме да дефинираме понятието Йога. Определят я като система от практики, целещи постигане на ускорена еволюция от хората или развитие във всяко едно отношение физическо здраве, усъвършенстване на характера и ума. Йога е древна наука и една от шестте индийски философски школи, която възниква преди повече от 5000 години. Първите археологически находки, показващи занимания с йога са намерени в Мохенджо-Даро – най-големият и значим център на изчезнала цивилизация по долината на река Инд, явяващ се един от първите градове в историята на Южна Азия и съвременник на Древен Египет.
Думата „йога” произлиза от санскритския корен „юдж”, който означава съединявам се, сливам се и дава идея за крайната цел на йога, а именно – сливането или единението на Егото с Абсолюта.
За първи път знанието за йога е записано в систематизиран вид от мъдреца Патанджали, живял в Кашмир през 4 век. Неговият трактат „Йога сутри” съдържа 196 афоризми за йога, наречени „сутри“, разделени в четири глави. Във втора глава на произведението си, Патанджали представя осемте стъпала за пълно развитие в йога, които се разделят в три групи – нравствена, телесна и умствена самодисциплина. Йога е преди всичко дисциплина, защото изисква последователно полагане на усилия, чрез които се постига контрол над тялото и съзнанието. А този контрол позволява пълната себерeализация на човека.
Тук ще се спрем на първите две стъпала от системата на Патанджали, които са свързани с нравствената самодисциплина. Те се наричат Яма и Нияма и представляват моралните добродетели, които всеки йогин трябва да притежава, преди изобщо да пристъпи към физическите и медитативните практики от по-горните стъпала на развитие. Защото йога не е някаква здравословна гимнастика, каквото е широкото схващане за нея в днешно време, а наука за личностно израстване и начин на живот. От философска гледна точка, моралните добродетели служат на човека като оръжия за справяне с пороците. Нравствените правила, които ще разгледаме сега, отговарят на това предназначение и съвпадат с част от общочовешките добродетели, които можем да намерим включително в 10-те Божи заповеди от Библията.
Има много ями и ниями. Описани са в над 50 текста. Те не са просто само морални норми, а са инструменти за създаване в нас на здрава основа за успех. За съжаление те не са добре разбрани и са пренебрегвани и понастоящем се набляга главно върху асаните.
Най-широко известни са петте ями и петте ниями, дадени от Патанджали в неговите „Йога сутри“.
- Яма – въздържание – 5 принципа, които хармонизират взаимодействието с другите – социалните взаимоотношения:
а. Ахимса – ненасилие в самата ни природа, липса на враждебни намерения. Човек осъзнава връзката си с другите и действа съобразно доброто за всички. Това включва и намеренията, мислите, думите и делата. И емоциите и желанията. Това трансформира човек от тамас и раджас в сатва;
Както пише в древните писания: „Ахимса парамо дхарма“ – т.е. „Ахимса е най-важният дълг“. Ахимса е за силните. Не е за слаби хора.
„Който налага аргументите си чрез сила, показва, че разумът му е слаб.“ (Монтен)
б. Сатям – истинност. Благата истина, която не наврежда. Осъзнаване на правилната, истинската мисъл и желание, които се проявяват отвътре, и изразяването й, без да я променяме. Проявява се в мисли, думи и дела. Неистините водят до напрежение и несъзнателни опасения;
в. Астея – честност, неприсвояване – материално, емоционално и ментално;
г. Апариграха – непривързаност към притежанията (към вещи, обстановка, хора, идеи). Притежанията водят до много желания и амбиции, а след това и до недоволство и разочарования. Опасения за притежаваното от нас. Апариграха води до свобода;
д. Брахмачаря – установяване в по-висше съзнание, несетивно и неплътско. Умереност в секса. Съхранение на енергия.
Важно е да разберем ограничение ли са ямите? Какво ограничават?
Ограничава се импулсивното поведение на нисшия ум.
- Нияма – съблюдения – 5 принципа, които уравновесяват вътрешните чувства и дисциплинират вътрешния живот:
а. Шауча – чистота на всички нива – чисти мисли, положителни емоции. Осъзнаване какво допускаме в ума си и влиянието му върху нас;
б. Сантоша – доволство от това, което сме, и това, което имаме. Приемане на настоящия момент. Недоволството е една от най-големите пречки. Сантоша стабилизира разсеяния ум;
Когато човек е доволен от това, което притежава:
- животът се опростява, чувства се по-сигурен и има повече радост
- светът е едно по-щастливо място;
„Беден е не този, който има малко, а този, който иска повече.“ Сенека
„Кой е богат? Този, който е доволен от своята порция.“ Бенджамин Франклин
„Доволството е естественото богатство, а луксът е изкуствена бедност.“ Сократ
в. Тапас – самоналожени лишения, простота. Премахване на излишното. Събуждане на вътрешния огън, който изгаря нечистото в нас, така че да остане чистата същност. Засилва волята, ума, нервната система, тялото. Започва се с малки неща;
Когато човек съумее да опрости живота си и да се лиши/освободи от излишното, той:
- може да се справи много по-лесно с трудностите в живота без негативни реакции;
- разширява своята зона на удобство;
- Става по-силен, по-уверен и има по-силна воля;
- Умът се стабилизира и по-трудно се разсейва.
г. Свадхяя – себеизучаване, себенаблюдение, самоанализ на личността. Външно – книги, живота на велики личности, светци,… Вътрешно – осъзнаване на силните и слабите ни страни, амбициите и потребностите. Самоопознаване. Осъзнаване на действията и реакциите ни, за да опознаем как работи ума и какво го смущава. Изучаване на собствения ни живот и само анализ;
д. Ишвара пранидхана – култивиране на вяра в по-висшата действителност (Бог, абсолюта или др.).
Ползи от яма и нияма
- Те помагат за постигане на самоконтрол и контрол над сетивата;
- Спокойствие, стабилност и равновесие за ума;
- Разширяване на обхвата на ума – разширено съзнание;
- Намаляват различията между външните ни действия и вътрешните нагласи. Помагат да разберем връзката между ума и действията – нехармоничният ум води до нехармонични действия и те отново въздействат обратно и смущават ума;
- Задълбочават осъзнаването на начина, по който действа ума.
“Истинската природа на всички хора е да са честни, искрени, добри и състрадателни. Всичко, което вършим, което не съответства на това, макар и да изглежда, че е проява на нашата същност, е възникнало поради обстоятелствата, в които сме били – може да сме живели в мизерия или да са се отнасяли лошо с нас и др. Съзнателно си мислим, че правим това, което ни идва отвътре, но подсъзнателно истината е друга. Там възниква конфликт и това води до смущения за ума, които ние усещаме, но не знаем причината. Конфликтът е между онова, което вършим, и това, което подсъзнанието ни (съвестта ни) иска от нас. И оттам проблемите с ума. Затова ямите и ниямите са за всички. Дори и само малко да ги прилагаме, това е стъпка в правилната посока. Не искайте от себе си повече, отколкото можете, напредвайте бавно.”
Свами Сатянанда Сарасвати
„Ако сте верни на своите етични принципи, вашата личност ще привлича като магнит успеха на всяко ниво.“ сър Джон Темпелтон
„Чистата съвест е за душата това, което е здравето за тялото.“
Джоузеф Адисон
Стойността на всяка една философия е именно в действието. Защото каквито и разбирания да имаме, те остават само суха теория в главата ни докато не ги приложим на практика. Думата “действителност”, произлиза от “действие” – нашата действителност се определя от действията ни. А когато те са насочени към колективното благо и са в хармония с нашите мисли и думи, можем да живеем пълноценно, от една страна осъществявайки се както като личност и от друга – давайки принос към света.
Автор: Петър Събев, CYT500
