А дали е така?
Не трябваше ли?
Не биваше ли?
Не можеше ли?
Колебанието е като сив облак, който може да засенчи щастието и да ограби увереността ни, дори и да сме постъпили правилно. Този облак е близък роднина на страха. Пратеник, чрез който страхът ни отмъщава за куража, който сме имали да предприемем действие. Въобще, страхът иска да не постъпваме – да сме просто сковани, малки, тихи, кротки..
Не сте ли забелязали, когато вдигате шум около нервен и уплашен човек, получавате забележка че трябва да сте по-тихи. А когато всичко е наред и се чувстваме добре отиваме къде – на забава, където им шум, глъчка, хора.
Йога ни помага да различим двете тишини – градивната тишина на спокойствието и любовта и парализиращата тишина на страха.
Йога ни дава увереност и сила, че както и да постъпим в дадена ситуация, нашето решение е осъзнато, желано и ние сме готови да поемем отговорностите за последствията. Това е така, защото дори и най-правилното решение има странични ефекти, с които трябва да се справим. Например: купуваме си мечтаната скъпа и мощна кола, но трябва да се грижим за нея – гараж, застраховка, поддръжка. Решаваме да се преместим да живеем в чужбина, защото там очакваме по-добър живот. Щастливи сме, но по-добрият живот ще дойде тогава, когато ние работим за това. Решаваме да се оженим и да имаме деца. Но решението само по себе си всъщност води ли до нещо?
Ние не се колебаем заради самото решение, а заради резултата от него. Самото решение е едно нищо – можете ли да го видите, да го пипнете, да го помиришете? То е просто едно щракване в съзнанието ни, което почваме да развиваме, за да дойде моментът, в който ще берем плодовете от него, ще ги видим, ще ги пипнем, ще ги помиришем. Самото решение да имаме дете, дава ли ни дете? Не! Знаете кое ни дава дете, нали? .. Ами правенето му!
Решението не е затваряне в една възможност и изхвърляне на всички други. Решението е предприемане на някакво действие – действие към резултат. А един и същи резултат може да се постигне по хиляди начини. Само ви се струва, че сте на кръстопът и се чудите между две или три възможности. Всъщност възможностите са безброй, но ние нямаме интелектуален капацитет за да го осъзнаем. И за това изпадаме в алтернатива – или това или онова. Не ви ли се е случвало да се чудите на свои познати, а може би роднини, а може би и на самите себе си за привидно вродения си талант да проваляте перфектни ситуации. И се чудим, как стана така. Ами стана – въпреки че решението, което взехме не трябваше да доведе до този резултат. Странно нали – май решенията нямат силна връзка, с това което се случва в следствие от тях. И това ми напомня на народната мъдрост: „Ще правя каквото трябва, пък да става каквото ще!“
С две думи:
Правилни решения няма. Има решения и нашия устрем да ги направим правилни. Просто го направете, скочете, полетете.
Йога ни учи да правим практика по принцип. Учи ни на удоволствието от правенето, от усърдието и еуфорията от действието. Учи ни на търпение и увереност в тялото, а от там и в духа. Йога ни показва, че желаната развръзка ще се случи и че начините да успеем са много, но … Винаги има едно „но“ … само, когато сме готови. А, готовността изисква подготовка.
Понякога се увличаме в мечтите си, до степен, че въртим очи като чуем досадното: „Внимавай какво си пожелаваш“. Всъщност все някаква развръзка ще се случи. И с голямо сърце, увереност и малко чувство за хумор, просто няма как да сбъркате. Пожелавайте си смело и внимавайте, но внимавайте при подготовката.
Няма правилни решения – просто вземете едно, каквото и да е, и го направете правилно. Вземете камък и го издялайте. Нужен ви е само един инструмент:
И това е Йога!
Автор: Светла Рускова, Йога преподавател CYT200.
Comments are closed.