ЗдравеОттатък границите

Оттатък границите

Днес няма да ви занимавам с етимологията на думата „йога“, а с онези тънки нюанси на нейното значение, които я отличават, правейки я толкова дълбока и притегателна.

Йога е всичко онова, което извършваме осъзнато; всяко нещо, в което присъстваме с цялото си същество в настоящия момент – тук и сега. Защото ние притежаваме единствено този момент.

Много са стиловете в йога, немалко са и пътищата й, но това което ги обединява несъмнено е осъзнаването: на тялото, на диханието, на присъствието ни, на взаимоотношенията ни с другите, на връзките, които създаваме и стените, които рушим по пътя към себе си.

Йога ни позволява да преминем отвъд  ограничаващите  рамки на матрицата и да заживеем автентично живота си, а не подобно на часовников механизъм, машинално и програмирано да съществуваме.

Според екзистенциалистите, човек успява да осъзнае битието такова, каквото е, само когато е поставен в екстремни ситуации на силна радост или голяма скръб. Аз бих добавила и когато практикуваме йога.

Всекидневието ни подтиква да приемаме света и самите себе си като даденост. Когато сме щастливи се радваме на настоящето, без да задаваме въпроси. Когато сме потопени в болката, от чувството на безсилие изпадаме в отчаяние. Бързаме да излезем от това състояние, за да се плъзнем отново към забравата. Този начин на съществува не е нашето автентично битие. Може да открием екзистенцията в т.нар. от Ясперс гранични ситуации (ситуации, от които не можем да излезем и не можем да променим): „ще трябва да умра, ще трябва да страдам, ще трябва да се боря, подчинен съм на случайност, неизбежно се оплитам във вина“. В тези моменти човек се отвръща от отчуждената нереалност на света. Когато сме на висотата на свободата, на която по необходимост се явяват нашите дела, не по външната принуда на подчинените на природни закони явления, а като вътрешно съгласие на един не искащ нищо друго човек, ние се самоосъзнаваме като свободни, като дадени на себе си от трансценденцията. Колкото повече човек е истински свободен, толкова по-уверен е в себе си.

В такива ситуации човек търси спасение. Решение предлагат големите универсални религии, но йога философията не е религия и не може да предложи окончателна утеха.

Оставен сам на себе си, човекът може да избяга, да изпадне в отчаяние, но е възможно и да избере пътя на йога, като начин да „реконструира“ ситуацията – да стане самия себе си чрез преобразуване на съзнанието си за битието.

Йога на всички нива, не само на постелката, защото практиката далеч надхвърля асана и не е нейната крайна цел.

Когато това се превърне в начин на живот, общуване и свързване с другите, когато съумяваме да останем невъзмутими и непроменени от външните обстоятелства, колкото и провокативни да са те – ето това е йога.

„Това, което остава, е светлината на съзнанието, в която възприятията, преживяванията, мислите и чувствата идват и си отиват.“ (Екхарт Толе).

Възможно ли е? Вярвам, че да! Йога винаги се появява в живота ни, тогава когато сме готови за нея. Готови да тръгнем по пътя на предизвикателствата, които асана ни предоставя. По пътя към себе-познанието и промяната на съзнанието, при което мисленето и осъзнатостта се разделят. По пътя към любовта и приемането, отвъд его формите.

Път, който ще ви отведе точно там, до където имате куража да познаете себе си и желаете да стигнете. Да, сигурно няма да е лесно, защото ще се наложи да се разделите с всички неистини в живота ви, но пък усилието си заслужава.

Влезте в залата, влезте днес, не в понеделник, защото всичко, което ни принадлежи е сега. Разтеглете сухужилията. Напрегнете мускулите. Отпуснете съзнанието. Поемете дълбоко дъх и издишайте, почувствайте блаженството от практиката и как тялото ви отделя ендорфини. Кръвта отново е започнала да циркулира. Направете го днес. Направете го заради вас – заслужавате го! Направете го и заради близките си. А утре?! Утре ще се попитате: „Това аз ли съм, този същият от вчера?“ Да, защото единственото ни мерило е това, което сме били вчера е това, което осъзнаваме по пътя към днес.

Потопете се в дълбочината на йога практиката си и открийте вътрешното пространство като създадете паузи в потока на мисленето. Осъзнайте дишането си. Наблюдавайте усещанията, които се пораждат у вас. Почувствайте как въздухът навлиза навътре в тялото ви и после плавно излиза. Бъдете сетивни наблюдатели на процеса и забележете как гръдният кош и коремът леко се разширяват и свиват при всяко вдишване и издишване. Едно съзнателно вдишване-издишване е достатъчно, за да се създаде известно пространство там, където преди е имало непрекъсната поредица от мисли. Едно съзнателно дишане правено няколко пъти на ден е отличен начин да усмирите бушуващите мисли и постоянният поток от стимули – отличен начин да внесете пространство в живота си. Това би ви изтласкало в настоящия момент, което е ключът към всяка вътрешна трансформация. Когато осъзнавате процесът на дишането вие сте напълно присъстващи в настоящето – тук и сега.

„След като сте надникнали в осъзнатостта, или Присъствието, вече ще я познавате от първа ръка. Тя ще бъде много повече от едно понятие в ума ви. Ще можете да направите съзнателния избор да бъдете присъстващи, а не да се отдавате на безполезни мисъл-форми. Ще можете да поканите Присъствието да навлезе в живота ви, създавайки пространство за него. С благодатта на пробуждането идва и отговорността. Можете или да се опитате да продължите да живеете все едно нищо не се е случило, или да прозрете колко е важно и да го осъзнаете като най-значимото, което може да ви се случи. Да се отворите за възникващата съзнателност и да внесете светлината й в този свят става първична цел на живота ви.“ (Екхарт Толе).

 Не само когато разкрива границите ни, но и когато проблематизира и разколебава уютния ход на всекидневието, йога като практика и философия ни помага всеки миг да изобретяваме себе си, да творим собствения си живот. Нейните въпроси предизвикват у нас тревога, безпокойство и ни карат да се усамотим в „нормалността“ на установеното. Улисани в суета, често не забелязваме нашето съществуване. Трябва да ни сполети нещастие, за да се вгледаме по-внимателно в себе си. Йога ни измъква от състоянието на забрава, като ни помага да открием един по-автентичен пласт на своето съществуване.

С настъпването на момента, в който се съмняваме в реалността, ние прекрачваме границите на емпиричния метод. В този момент  човек има следната алтернатива – да потъне в отчаяние и примирение или да направи смел скок в неизвестното. Избирайки второто, личността се сблъсква със собствената безгранична свобода и тогава вече познава силата на истинското битие.

Автор: Симона Грошевска, Йога преподавател CYT200.

Организация за обучаване на преподаватели и инструктори на световно ниво, в съответствие със съвременните постижения на водещи институти и университети по йога от една страна и спорта за здраве.

Йога студио Lotos4ever

София, кв Мусагеница, ул. Въртопо, бл 104, вх Б, партер

+359 888922075
lotos4ever@gmail.com