Животът ни в клеш(щ)ите

Клеши е понятие, определящо  изначалните причини за човешкото страдание. Присъства в будистката и в хиндуистката терминология, но тук ще го разгледаме според това, което е написал мъдрият Патанджали в своите 196 на брой кратки афоризми, посветени на йога. В този труд още през далечния четвърти век той полага основите на йога философията и целите на йога практиката.

В буквален превод от санскрит думата „клеши“ означава замърсяване и то не какво да е замърсяване, а това, което води до промяна на съзнанието, което носи нещастие и страдание в живота.

В основата на клешите стоя нашите желания, оформени като мисловни вълни – vritti. Съответно те ни тласкат към действия. Резултът от нашите съзнателни избори и действията ни по реализацията им се превръщат в нова реалност – карма.

Веднага е добре да поясним , че далеч не всички наши стремежи, плод на мисловните вълни водят до страдание. Патанджали ги формулира като клища или такива, които причиняват страдание и аклища – не причиняващи страдание.

Патанджали класифицира клешите в пет основни вида:

– Авидя, в буквален превод означава „невиждане“. Представката „а“ в санскрит означава „не“, а коренът на глагола е „видя“ означава „виждане“, „знание за истинската природа на нещата“ или „разбиране“. Почти идентичен е със славянското „видя“ и латинското „vеdi“, но да не забравяме, че санскрит е първоизточника на голямото семейство индоевропейски езици. Най-добрият превод на авидя в този случай би бил „невежество“. Именно то е определено като основна и изначална причина за страдание и от него произтичат следващите четири клеши. Защо съзнанието „не вижда“ и е невежо? Способен ли е човек да опознае материалното или духовното? Западната философия казва „не“, защото съзнанието е субективно. То никога не вижда точно, защото външния свят е пречупен през призмата (вярвания, желания, интелект, възпитание и образование, информация, заучени готови мисловни модели) на субекта. Философията Санкхя казва също „не“, защото съзнанието e част от материалния свят на Пракрити, постоянна игра и движение на гуните, отразяващо външната действителност през кривото огледало на citta и оцветено в индивидуалността – ahamkara. Религиите казват „не“, не е дадено на човек да познае Бога. Човекът обича и вярва в Бога, но не го познава. Науката също казва „не“, последните научни изследвания за Космоса и галактиките образно казано потвърждават тезата, че отваряйки една врата пред погледа на учения се разкрива следваща цяла Вселена. Излиза, че материята също е непознаваема. И така невежеството ни повежда към четворна грешка във възприемането:

А) Бъркаме преходното с вечното. Оглеждайки се наоколо виждаме хора, винаги заети, гонят срокове, решават задачи, следват амбиции. Те живеят все едно ще са вечни без да се наслаждават на това, което е тук и сега, в този момент. Моментът, в който е целия живот;

Б) Смятаме нечистото за чисто. Последната съвременна тенденция за специална чиста или био храна, за фокусиране върху физиката, било то във фитнеса или чрез асани, дори при прекаляването с пречистващите практики (шаткарми) в хата йога, са пример за това. В тялото се извършват сложни физиологични процеси, например храната се приема и обработва до енергия за действие и за поддържка на системите на тялото, останалото е  отпаден продукт. Процесът осигуряващ възпроизводство и раждане също не е чист и не може да бъде, защото тялото не е чисто. Само тази част от съзнанието, наречена духовност (будха във философията Санкхя) може да е чиста. Поддържаме тялото с подходящи асани и добра храна, тъй като то е храмът, където се помещава душата, но това не прави тялото вечно. То е подвластно на времето, което „взима своя дан от всичко живо“. Всъщност, резултатът от всички мании за вечен живот или красота е виден и за невъоръжено око;

В) Не осъзнаваме, че това, което ни носи удоволствие и щастие, всъщност е извор на страдание. Всяка следваща придобивка и удоволствие изисква от нас отдаване на все повече енергия и отговорност за осъществяването й и поддържката й;

Г) Отъждествяваме себе си с това, което не сме. Погрешно търсим в развитието на ума път към висшето себе и щастие. Влизаме в емоционални образи, казвайки „влюбена съм“, „бесен съм“, забравяйки, че само една част от съзнанието е подвластна на емоции и страсти и това е читта, а истинската ни същност е нашата ценността система – будхи. Как би могло съзнанието в нас, което е чисто и без качества да е влюбено или гневно?

След четворната грешка на авидя (невежеството), Патанджали описва следващите четири клеши. Може да се каже, че те са нейно следствие.

  1. Асмита, гордост, индивидуализъм, егоизъм. Тогава, когато принципът на диференциацията (отделянето на „аз-а“ от цялото), наречен в Санкхя ахамкара вземе връх, наблюдаваме асмита у личността. Егоизмът е определен като индентифициране на наблюдателя с наблюдаемото, на виждащия с виждането. Аз-ът е виждащия, който използва сетивата, за събиране на данни от външната действителност. Техничният ум – манас ги анализира и обработва. Съзнанието читта (eмоции, желания, сравнения) и съзнанието будхи (ценностна ориентация) дават оценка. Тенденцията аз-ът да се отъждествява със своето средство читта се нарича егоизъм;
  2. Рага, привързаност, присрастяване, зависимост. Тя се храни от удоволствието и от паметта. Умът, веднъж открил удоволствие в даден обект или процес, запечатва това в паметта и вследствие потича като река към него. Този стремеж към източника на удоволствие се нарича привързаност;
  1. Рага заедно със следващата клеша –  двеша (страх от познатото), образуват постоянен тандем. Колкото по-силно сме привързани към нещо или някой, толкова по-осезаемо ни е страх да не го загубим или да се отделим от него. Двеша има още преводи, формулирани като отвращение и враждебност, ненавист. Изпитваме тези чувства към обекти или обстоятелства, причинили ни болка, запечатана в ума, благодарение на паметта. И трите предизвикват страх от вече познатото.

Да видим какво е написал Патанджали в сутра 8 от втора пада:

„Dukha anushayi  dweshaha“ (II Sutra 8)

dukha = unpleasant experience (misery); anushayi= consequent repulsion; dweshaha = hatred.

„Омразата идва с неприятното преживяване“;

  1. Стигаме до най-стабилно вкорената в нашето съзнание причина за страдание – страх от смъртта или страх от непознатото, абхинивеша. Първата и основна повеля на еволюцията към всяко живо същество е „Оцелявай!“ и съответно отсраняването на тази клеша е невъзможно. Страданието може да бъде избегнато след осъзнаване на проблема. Нека да разгледаме в детайли какво пише Патанджали в сутра 9 от втора пада:

„Swarasavahia  vidishopi tatharudo abhiniveshaha“(II Sutra 9)

swarasa = own flavour;  vahia = flowing; vidishaha = wise; api = even; tatha = the same; rudaha = established; abhiniveshaha = carefulness.

„Страхът от непознатото, течащ в собствените си качества, се среща дори и в мъдрия, но там той е установен като загриженост.“

Забележете, че той не използва думата страх на санскрит, която е bhaya, а думата abhiniveshaha, която превеждаме като будност, усърдие, загриженост.

Абхинивеша, преведена в най-тежката си форма е страх, а в най-фината – загриженост. Ако тази загриженост липсва, рискуваме да загубим тялото. За да се поддържа тялото трябва да е налице определена степен будност. Например, внимателно пресичаме улицата. Когато тази загриженост стане малко по-голяма отколкото е необходимо, тогава се превръща в несигурност. Ако нарастне още повече, тогава става параноя, а притежателят й – пациент на психиатъра. Точно като солта в готварството. Ако няма сол, яденето е безвкусно, ако сложиш повече, ястието е за боклука, но когато солта е колкото трябва, ястието е прекрасно.

Как класифицираме клешите? Те биват:

  • Спящи, каквито са у новороденото, например. В бъдещата личност клешите са в зачатъчно състояние;
  • Развити. На санскрит произношението на тази дума е „удара“! По аналогия с български, клешата е развита, когато удря право в целта. Например при силна страст и влюбване (привързаност – рага), човек губи разсъдъка си;
  • Свързани – преминават една в друга. Вие вече знаете за двойката: рага – двеша, или много често наблюдаваме силно влюбване, коeто впоследствие преминават в омраза и ненавист;
  • Тънки. Има клеши, но индивидът е в състояние да ги ограничава. Той осъзнава клешите като източник на страдание и чрез самонаблюдение и самоанализ, което в йога се нарича Свадхая, се опитва да контролира ситуацията. Например, съвсем нормално е в определен момент да се чувстваме силно привлечени от индивид от противоположния пол, в класическия пример. Но ако ние вече имаме връзка или партньор, е редно да се въздържаме от определени контакти с обекта на нашето увлечение, тъй като ще причиним болка и страдание на партньора и на себе си;
  • Отслабени. На истински мъдрият се отдава да отслаби клешите до това състояние, в което те не създават проблеми.

Как да смекчим хвата на клеш(щ)ите? Във втора пада, сутра 11, Патанджали отговоря така: „Гласът на страданията замлъква в медитацията.“ Тя е мощно средство за контрол над връхлитащите вълни на читта. Прекрасното чувство на спокойствие и ведрост, което ни обзема по време на медитация, е осезаемо и за начинаещите. То ни помага да се учим да контролираме клешите. Освен медитацията, практиката на осем степната пътека на Раджа йога, ни  дава още инструменти за овладяване на клешите: Яма и Нияма – моралния кодекс на йога, асани, дихателни практики – пранаяма, пратяхара, дхарана – концентрация, дхяна – медитация и самадхи – състояние на блаженство. Практикуването и на другите дисциплини като Карма йога и Бхакти йога също ще даде резултат. Свадхая, която е тази част от йога, която се занимава със самоанализ и самонаблюдение, би създала възможност у нас да осъзнаем клешите и да ги контролираме.

Тогава, когато чрез практикуване на различни йога дисциплини се разрушава външното, повърхностно замърсяване на ума в читта, ние започваме да осъзнаваме истинската духовност, отделяме реалността от илюзията, вечното от преходното. Патанджали, гениалният древен психолог пише относно Карма йога, че е възможно да избегнем страдание, което още не е дошло с помощта на правилния избор в настоящето.  Учението му е напълно актуално сега, седемнайсет века по-късно.

Автор: Даниела Димчева, CYT500.

Снимка: Онлайн машини. bg.

Въпросите за петте източника на страдание – клешите, философията Санкхя и още много други ще бъдат обект на изучаване в Обучение Йога преподавател 300 часа.

Абонирайте се