Медитация в движение

Потапям се дълбоко в собственото тяло. Бавно и постепенно започвам да дишам съзнателно – пълно вдишване и удължено издишване. Бавно намирам верния дъх. Поставям дланите пред сърцето, уцелвам  точно моя център, центъра на моето тяло.

Умът ми, обаче,  все още се скита в безброй неясни посоки.  Приканвам тялото към физическо усилие и ето ….. откривам естественото освобождаване, което е наградата за това.  Бавно вдишвам. Още по-бавно издишвам. Дъхът ме води  докато накланям бедрата и сърцето нагоре и след това, когато се противопоставям на това  движение,  закръгляйки  гръбнака. Вече съм в тази асана. Пауза.  Прехвърлям енергията  от стъпалата на двата крака, надолу към  бедрата, удължавам се извънредно, извън кожата на върховете на пръстите ми.  Сега вече се премествам с нова лекота, бавно се завъртам надясно и после излизам от позата. Подравнявам стъпалата. Отново си спомням за „вярното“ дишане. Намирам го, прегръщам тази идея, отсега нататък искам да дишам само така. Изведнъж осъзнавам, че имам по-голям капацитет в белите дробове. Моето пълно внимание се пренасочва към тази зона. Все още, обаче разсейването в съзнанието продължава, но този път потокът  на мислите не е толкова бърз. Взимам още един дъх, по точния начин. Днес тялото ми се бори и спечели цялото мое внимание. Балансирам на един крак. Чувствам опорния крак здрав и прикован към пода, „пускам корени“, стабилизирам фокуса на равновесието.  Издигам сърцето нагоре, издължавам гръбнака. Блажено присъствам на това тържество. Грозното състояние на ума отпреди малко изчезва в този свещен момент. Свободна съм. В този блестящ миг умът е укротен.

Автор:Даниела Димчева,  CYT500

Абонирайте се