Инволюция: Нагоре по стълбата, която води …. към теб

В началото беше … Голямото потене и колкото по-динамичен беше класът по Йога  (Виняса, разбира се), толкова по-добре се чувствах. Балансите на ръце и глава ставаха все по-предизвикателни, но същевременно по-достъпни и не толкова плашещи.  Липсваше ми обаче “онзи баланс”, за който много бях чувала и чела, който вървял заедно с Йога практиката.
С времето и постелката ми стана неудобна…прекалено тънка ли беше, или хлъзгава, дали пък проблемът не е в цвета? Смених няколко постелки – от почти три сантиметра дебела, каучук до сгъваема джобен размер. И тогава започнах да се заседявам след всяка практика, все по-дълго и по-дълго на постелката. Все едно на коя от тях. Дългите Виняси вече не ме изпотяваха толкова, но пък усещах топлина и се потях в  процеса на тихо седене в поза. В момента, в който вече нямаше значение дали изобщо седя на постелка, или не, разбрах – това парче от естествен материал вече ми е тясно …

Но да не остана погрешно разбрана – не, краката ми не бяха станали по 1,50м. всеки от вече добре усвоените шпагати, нито пък гръбнакът ми се беше издължил извънземно. Просто за мен започна пътуването. Всеки, който поне малко се интересува от Йога, посещавал е различни класове и се е ровил в нета със сигурност е попадал на не един израз, който обвързва практикуването на Йога с пътуване. Да, пътуване действително има, обаче в обратна посока – навътре, а не навън. Еволюцията върви ръка за ръка с движението, с градиращото развитие – т.е. напред. В Йога практиката напредваме, но назад, защото стремежът  всъщност е към Първоизточника, а той винаги стои в началото. Много абстрактно е да свържем инволюцията с прогрес (и не без причина, те направо представляват два различни процеса), но в светлината на Йога в това изречение има смисъл, а неговите корени се откриват хиляди години назад във времето.

Милиони хора по света практикуват Йога в днешно време. Може би е по-точно да се каже – посещават различни класове, в чието име присъства думата йога. Акцентът е поставен главно върху физическата страна на практиката, върху усвояването и усъвършенстването на асаните. Разбира се това носи своите позитиви – здраво, гъвкаво и стегнато тяло, отърсване от ежедневния стрес, усещане за лекота и ведро настроение. Понякога се стига и до поведенчески промени, от които дори самият практикуващ остава изненадан. Защото Йога работи, на всяко ниво.

И все пак, въпросът какво всъщност е Йога конфронтира дори и най – запалените практикуващи. Завари неподготвена и мен самата. От годините, прекарани на постелката вече бях сигурна в едно – всичко в Йога се случва тогава, когато му дойде времето. Ако го насилиш, най – вероятно е да си докараш някоя травма. Ако се забавиш, нещо ще се случи, за да те подбутне към следващата стъпка. Красотата на тези твърдения е в това, че те са еднакво валидни както за физическата, така и за духовната страна на Йога практиката.

Учудващо за мен самата, следващата стъпка в моето лично пътуване се оказа по-скоро статична. Това бе Шавасана, която придоби друго ново измерение за мен. Започнах да изпробвам и включвам различни  Пранаями и Шаткарми (очистващи техники), а времето, прекарано притихнала в поза се удължи. И тогава в мен нахлуха съмненията дали посоката е вярна? Насочих се директно към първоизточника – индийските мъдреци и писмените източници, която са оставили, че какъв по-сигурен източник на информация, когато говорим за Йога!

„Yogas chitta vritti nirodha“  (от „Йога Сутра“ на Панатджали) – още в първа Пада, втора строфа индийският класик Патанджали дефинира Йога. Да, но темата по въпроса не само не се изчерпи с това изречение, а постави началото на едно дълго пътуване през теория и практика. И все пак, реших да се доверя на този труд , защото афоризмите обясняват от първо лице и личен опит дълбоката тема, в която се бях гмурнала. Цялостно погледнато, те са една интегрирана философия, истинск инструмент, целящ да бъде използван, защото всеки ще се съгласи – теорията сама по себе си никога не е достатъчна. За Патанджали, Умът е основният инструмент, който ще бъде използван по пътя на директното познание на абсолютната истина. Той е същевременно търсещият, търсеното и процесът на търсене. Умът държи ключа към крайната цел, но същевременно може да бъде врата или бариера към нея, средство за духовно освобождение или инструмент за заробване. Когато се захванем сериозно с тази тема е абсолютно задължително  обаче да оставим на страна всички представи и предположения, резултат от минал опит, културна принадлежност и образование ако щете. Всички те покриват като с пелена и ни пречат да виждаме нещата такива, каквито всъщност са. Йога практиката е инструмента, чрез който откриеваме истинската природа на нашата личност. Той ще ни избави от духовното късогледство, блокиращо осъзнаването на истинското ни Себе. Крайната цел започна да придобива по-ясни  очертания  – свобода, освобождаване….и тук дойде поредното противоречие – свободата на индивида в Йога концепцията  всъщност е точно обратното на това, за което Западното общество се е борило години наред и продължава да се бори. Накратко казано на Запад, човекът се разглежда като абсолютно отделен от всички и от всичко  индивид (душа и тяло), повечето западняци бихме дефинирали освобождението като свобода (във всяко едно отношение) НА индивида. Това, което разбира традиционната Йога под освобождение обаче е свобода ОТ индивида, ОТ индивидуалността. Защо разделението и индивидуалността са пречки по пътя на духовната реализация, докато Западният свят празнува тази свобода. Крачка назад ли е това, или нещо много по-дълбоко?

Възможно ли е крайната цел на едно пътуване да се намира в неговото начало? Възможно ли е да еволюираме, вървейки назад? Според Патанджали това е единственият път към Кайваля (Освобождението). Готови ли сме обаче да се отречем от всичко, което нашата култура и мислене приемат като постижение на човешкото развитие, а именно нашата индивидуалност, стремежа да сме различни, да се разграничим от другите, да запазим и изтъкнем своята  уникалност …. Всеки сам за себе си трябва да реши до къде да стигне в това пътешествие. За много практикуващи то ще води единствено към постелката. И все пак, ако тя някога ви стане тясна – приятно седене …

Автор: Теодора Ек, йога преподавател 300 часа CYT300.

Абонирайте се